IT индустрията в България остава сред основните двигатели на икономиката

През 2025 г. IT секторът в България ще продължи да се развива, но с по-умерени темпове, в сравнение с предишни периоди - от над 20% годишно за 2023 г. и 2024 г., до очакваните между 10 и 20% за 2024 година. Това е прогнозата на Светослав Димов, изпълнителен директор на специализирания Job Board за IT обяви на DEV.BG за състоянието и бъдещето на технологичната индустрия.

"За 2025 г. очакваме тенденцията да се запази – ръст ще има, но той няма да е бурен. Броят на отворените позиции на пазара ще се покачи слабо. Ситуацията остава трудна за хората, които тепърва навлизат в индустрията" – коментира още мениджърът.

Неговите очаквания са през 2025 г. геополитическата обстановка и глобалните финансови политики да окажат влияние върху развитието на индустрията. Прогнозите му са за натиск върху заплащането в сектора заради все по-близките нива на разход на услугата в България, сравнено с по-големи регионални пазари като Полша. "Покачване на възнагражденията може да се очаква в най-горещите сфери, като например киберсигурност и наука за данните, но като цяло нивата на заплащане е по-вероятно да се запазят" – добавя изпълнителният директор на DEV.BG.

Експертите в сферата са категорични, че България може да постигне устойчив растеж в ИТ сектора чрез иновации, увеличаване броя на специалистите и укрепване на регионалното лидерство. „Решенията, които вземем днес – било то в образованието, политиките или инвестициите – ще определят траекторията ни за десетилетия напред" – посочва Илия Кръстев, председател на AIBEST, главен изпълнителен директор на A Data Pro и член на Управителния съвет на БРАИТ.

Неговите очаквания са, че облачните технологии, киберсигурността и дигиталната трансформация остават основни области на развитие в бранша. „В добавка, интегрирането на технологии като блокчейн и Интернет на нещата ще трансформира редица индустрии в България“, допълва той. Според него България все още е сред водещите държави в Югоизточна Европа от гледна точка на икономическа конкурентоспособност.

Илия Кръстев е убеден също, че 2025 г.  ще бъде година на сътрудничество. „Сътрудничеството между държавата, академичните среди и частния сектор е от решаващо значение. Нуждаем се от ясни политики, които да насърчават изследванията и разработките, както и от подкрепа за стартъпи, за да изградим по-устойчива иновационна екосистема“ - заявява още той.

Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), Добромир Иванов, акцентира върху нуждата от устойчиви политики, които да подкрепят стартъп екосистемата. Очакванията му са през 2025 г. да стартират нови фондове, които да поставят по-силен фокус върху deep tech иновациите и връзката между науката и предприемачите.

Председателят на БАИТ, Ирина Радоева от своя страна обръща внимание на значението на изкуствения интелект и киберсигурността като двигатели за растежа. Наблюденията й показват, че България изостава както спрямо Европа, така и спрямо водещи пазари като САЩ и Китай. Според повечето експерти в бранша, дългосрочният растеж на сектора ще зависи от инвестициите в образованието, иновациите и ефективното сътрудничество между държавата, бизнеса и академичните среди.