Бизнесът у нас е с песимистични очаквания за 2025 г.

В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизъм.

Това показват резултатите от традиционното онлайн-допитване на  Българската стопанска камара (БСК)  до членовете на Камарата, проведено в периода 5 ноември – 6 декември 2024 г. сред 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Проучването се осъществява за 20-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година, посочват от БСК.

Бизнесът у нас дава преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от насложилите се една върху друга кризи в глобален мащаб, както и политическата нестабилност у нас, са видими, показват резултатите от проучването.

Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2024 г. се увеличават в 77% от фирмите, отчитата от БСК.

Положително явление е повишаването на дела на анкетираните, които одо-бряват присъединяването на България към Еврозоната. Расте и информираността по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост, Европейския зелен пакт и Изискванията за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта (ESG).

Сред приоритетите на бизнеса за 2024 г. са търсенето на нови пазари, инвестициите в енергоспестяващи технологии и дигитализация на производството, както и развитие/обучение на персонала. 

Прогнозите

В миналогодишното проучване на БСК най-сериозните притеснения на анкетираните бяха по отношение очакванията за драстичен ръст на цените на енергийните ресурси и суровините, и инфлацията – както в национален, така и в световен мащаб. За съжаление, и тази година остават същите притеснения и очаквания - година по-късно отново нагласите на бизнеса са по-скоро за запазване или влошаване на икономическите показатели, отколкото за позитивно развитие.

Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко, но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г., и в тазгодишното ни проучване отново везните се накланят в посока песимизъм – 41% от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21% не очакват промяна.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите (и с необозрим във времето край) международни и национални кризи и политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране, показват резултатите от допитването.

Пречките през бизнеса 

Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба и корупцията. В сериозен проблем през последната година се превръща и политическата нестабилност.

За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи (основно инвестиции).

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – всеки трети анкетиран заявява, че ще калкулира този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.

В отговор на икономическата криза, над половината от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги, отбелязват от БСК.