Източноевропейските централни банки се превръщат в едни от най-големите купувачи на злато в света

По-рано тази година гуверньорът на централната банка на Чешката република отлетя за Лондон, за да разгледа набъбващата купчина златни кюлчета, съхранявани в обкованите с бетон трезори на Английската централна банка под Threadneedle Street.

Мисията на Алес Михл да инспектира ценния метал, съхраняван за Чешката национална банка, беше част от заявената амбиция на управителя да удвои запасите на страната до 100 метрични тона през следващите три години. Запасите са нараснали пет пъти, откакто той встъпи в длъжност през 2022 г. с цел диверсификация на резервите на банката.

„Трябва да намалим нестабилността“, каза Михл пред Bloomberg Television по-рано този месец. „И за това имаме нужда от актив с нулева корелация с акциите и този актив е злато“, добави той.

Чехът не е единственият, който ускорява на покупките на кюлчета. Негови колеги – от Варшава до Белград, се присъединяват към златната треска като начин за диверсификация на инвестициите и залагане на бъдещи увеличения на цените, превръщайки Източна Европа в един от най-големите купувачи на благородния метал и спомагайки за стимулиране на ралито на златото, пише Bloomberg.

Централните банки по целия свят съхраняват златните запаси като щит срещу външни шокове, включително геополитическото напрежение в Украйна и Близкия изток, както и потенциални бъдещи търговски войни, като такива, които могат да бъдат предизвикани второто президентство на Доналд Тръмп.

„Ексклузивен клуб“

Полша, която граничи с Украйна и е твърд поддръжник на военните цели на Киев, беше най-големият купувач на злато в световен мащаб през второто тримесечие, според последните данни на Световния съвет по златото.

Управителят на централната банка на Полша Адам Глапински каза, че златните и твърдо валутни резерви са от решаващо значение за защитата на икономиката срещу катастрофални събития. Той увеличи запасите от кюлчета до около 420 тона към септември – около половината от запасите на Индия или Япония.

„Влизаме в изключителния клуб на най-големите собственици на злато в света“, коментира Глапински по време на пресконференция миналия месец, затвърждавайки целта си да повиши дела на златото до 20% от всички резерви.

Ръководителят на Националната банка на Полша се оплака, че няма време да работи върху своя проектосценарий. Видеоклип в YouTube, създаден от централната банка през февруари, показва как Глапински се разхожда в трезор със запечатани кутии с шест хиляди златни кюлчета, като казва, че те са „е собственост на всички поляци“.

Чехите също са перспективни членове на клуба. Централната банка в Прага може да се похвали с около 150 млрд. долара чуждестранни резерви – почти половината от брутния вътрешен продукт на страната и едно от най-високите съотношения към БВП в света.

Михл, чийто стремеж към диверсификация включва покупки на акции в САЩ, се сблъска с известни критики за закупуването на злато, тъй като цената на метала достигна пазарен рекорд тази година. От централната банка отвърнаха на критиките като настояха, че дългосрочните покупки са постепенни, намалявайки въздействието на нестабилността на цените.

На фона на силните геополитическите ветрове, покупките на злато са добър залог за централните банкери. Goldman Sachs Group Inc. изброи метала сред най-търсените суровини за 2025 г., като каза, че цените могат да продължат да растат по време на президентството на Тръмп и да достигнат 3000 долара за тройунция до декември следващата година.

„Геополитическата фрагментация е благоприятна за златото, докато постепенното отслабване на долара трябва да донесе допълнителен попътен вятър“, посочи банката J. Safra Sarasin в доклад от 10 ноември.

За лидерите на Източна Европа златото се разглежда като сигурно пристанище, тъй като те често поддържат често сложен баланс в отношенията със Запада, Русия и Китай. Унгарската централна банка е увеличила запасите си от злато с повече до 110 тона тази година.

Премиерът на страната Виктор Орбан има обтегнати отношения с Брюксел заради връзките си с Кремъл и Тръмп.

Централната банка в Будапеща също посочи метала като безопасно убежище. Но златото има роля и в историческата идентичност на страната.

Музеят на парите, разположен в един от дворците, собственост на Унгарската национална банка, включва парен локомотив, изработен от жълти кюлчета. Скулптурата, наречена „The Rumble“, изобразява персонала на централната банка, избягал от съветската армия в края на Втората световна война във влак, натоварен със златни резерви, за да предотврати попадането му в чужди ръце.

Нещата не изглеждат по много по-различен начин в Сърбия, където президентът Александър Вучич, който като Орбан държи здраво властта, репатрира запасите на страната извън през 2021 г. Тази година той обеща да купи кюлчета с „всеки излишък на пари“, който остава в държавната хазна, „за да бъде безопасно и сигурно в трудни времена“.

Управителят на централната банка на Сърбия Йоргованка Табакович ръководи утрояването на златните резерви до 48 тона от встъпването си в длъжност през 2012 г. Натрупването беше управлявано в тясно сътрудничество с Вучич, който е представил „стратегическо мислене, познания за глобалните геополитически отношения и информация“, за да подкрепи покупки на злато, каза тя.

„Златото придобива стойност и значение във времена на глобални сътресения, особено в геополитически конфликти и периоди на висока инфлация“, каза Табакович в имейл с отговори на въпроса на Блумбърг. „За съжаление през последните години и двата фактора са налице“.