Икономиката ни нараснала с 2,1% ръст през четвъртото тримесечие на 2022 г.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт(БВП) на България е нараснал с 2,1% на годишна база, според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Това отчете Министерството на финансите в месечния си обзор, оповестен днес. 

През този период растежът на крайното потребление се е ускорил до 4,7 на сто, износът е нараснал със 7,2%, а инвестициите в основен капитал са се понижили с 3,3 процента.  През декември 2022 г. растежът на краткосрочни индикатори се е забавил.

Промишленото производство е нараснало с 1 процент на годишна база, движено от производството на метални изделия, напитки, електрически съоръжения. В същото време се отчита спад при производството на енергийни продукти и машини и оборудване.

Растежът на оборота в промишлеността е 23,1 процента, с основен принос от енергийните и хранителните продукти. Индексът на строителната продукция спада с 6,3 процента, най-вече заради сградното строителство. При оборота в търговията на дребно е отчетено забавяне в растежа до 3,4 процента, което се дължи на търговията с нехранителни стоки, се отбелязва в анализа.

В анализа на Министерството на финансите се отчита и леко повишение през януари на индикатора за бизнесклиматa спрямо декември, но и влошаване на доверието на потребителите. Показателят за бизнес климата се повиши с 0,4 пункта поради по-благоприятни очаквания за бъдещото бизнес състояние на предприятията от промишлеността и търговията на дребно, пише в анализа.

Същевременно се влошиха оценките за текущото бизнес състояние в услугите и строителството. Потребителите бяха по-песимистично настроени относно общото икономическо състояние в страната и бъдещото си финансово състояние, посочват от МФ, като отчитат понижение в показателя за доверието на потребителите с 3,3 пункта.

Работна сила

Според данните от Наблюдението на работната сила, през последните месеци на миналата година пазарът на труда се запазва в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на 2019 г.

При броя на заетите между 15 и 64 г. се отбелязва годишен растеж от 3,5 процента, а коефициентът на заетост достига 71,5 процента през последното тримесечие на годината. Икономическата активност на населението между 15 и 64 г. е 74,4 процента. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са 73,6 процента и 70,4 процента или с около 0,3-0,4 процентни пункта (пр.п.) по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди КОВИД-19, се отбелязва в обзора.

Коефициентът на безработица за тази възрастова група остава под границата от 4 процента (3,9 процента), като показателят е много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила, се казва още в анализа.

Движението на заплатите

Динамиката на реалната заплата в страната преминава на положителна територия през четвъртото тримесечие на 2022 г. Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се е ускорил до 16,6 процента на годишна база спрямо 14,7 процента през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени), се е повишила с 1,8 процента на годишна база.

От МФ посочват, че ускореното нарастване на заплатите в сравнение с предходните три месеца на годината се дължи в по-голяма степен на частния сектор (17,7 процента), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остава сравнително по-нисък - 13,5 процента. Отчита се, че най-висок темп на растеж на заплатите се наблюдава в селското стопанство (23,4 процента), производството на енергия (23,1 процента), търговията (20,1 процента) и финансовите и застрахователни дейности (20,0 процента).

Кривата на инфлацията

По предварителни данни месечната  инфлация според ХИПЦ за януари т. г. е 1,0 процента, отбелязват от МФ. Цените на енергийните стоки и храните са се повишили съответно с 2,6 процента и с 1,5 процента като са с най-голям принос за повишението на общия индекс спрямо предходния месец, се отбелязва в анализа.

Отчита се ръст в цените на транспортните горива от 5,1 процента след отпадането от началото на годината на отстъпката от 0,25 лв. на литър за обикновените горива, пропанбутан и метан. Ръстът допринася с 0,31 пр.п. към общия индекс. Цените на суровия петрол също са се повишили с 2,7 процента в доларово изражение през месеца, но поскъпването е било частично компенсирано от по-силното евро спрямо щатския долар. Природният газ за бита е поскъпнал с 19,2 процента през месеца.

Базисната инфлация (общият индекс без енергийни стоки, храни, алкохол и цигари) е нараснала с 0,4 процента спрямо декември 2022 г., с принос най-вече от неенергийните промишлени стоки. Техните цени са се повишили с 0,7 процента, докато тези на услугите нараснаха минимално с 0,1 процента, отбелязват от МФ.

Отчита се забавяне в годишния темп на инфлация според ХИПЦ до 14,1 процента, тъй като поскъпването при храните и услугите се свива - до 25,1 процента и 11,5 процента на годишна база. След тенденцията на забавяне през втората половина на м.г., инфлацията при енергийните стоки се ускорява до 13,6 процента през януари 2023 г. най-вече поради отмяната на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забавя за първи път от август 2021 г. до 10,7 процента, посочват от МФ.

Дълговата тежест

Салдото по текущата сметка достигна излишък от 0,5 процента от БВП в периода януари–ноември 2022 г., се отбелязва още в обзора. Отчетеният през ноември дефицит е по-малък в сравнение със същия месец на предходната година, с подобрение на баланса на всички подстатии с изключение на вторичния доход. Търговският дефицит се свива, като растежът на износа на стоки (37,6 процента на годишна база) превишава този на вноса (29,4 процента).

В края на ноември брутният външен дълг възлиза на 51,9% от БВП, отчитат от МФ. Съотношението остава почти непроменено спрямо месец по-рано, тъй като понижението на чуждестранната валута и депозитите на финансовите институции е компенсирано от леко увеличение на задлъжнялостта на останалите институционални сектори. Общото ниво на дълга се повишава спрямо предходната година, но съотношението към БВП се подобрява поради по-силния номинален растеж на БВП, се посочва в обзора. 

В анализа се отчита забавяне в растежа на кредитите за частния сектор до 12,7 процента на годишна база през декември спрямо 13,5 процента през предходния месец, като се посочва, че за първи път от юни м. г., темпът на растеж е под 13 процента. За забавянето допринасят и нефинансовите предприятия, и домакинствата. Отчита се нарастване на кредитите за покупка на жилище със 17,8 процента или едва 0,2 пр. п. по-малко спрямо предходния месец. Забавянето при потребителските кредити е по-ясно изразено - от 14,1 процента през ноември до 12,4 процента през декември м. г. Отбелязва се, че спадът на лошите и преструктурирани кредити е основен фактор за забавянето. Отчита се и забавяне в растежа на фирмените кредити до 10,4 процента при 11,1 процента месец по-рано.

От Министерството на финансите отчитат още, че държавният дълг възлиза на 22,9% от БВП при 23,9% от БВП в края на 2021 година. По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална програма през миналата година възлиза на 0,8 процента от БВП или 1, 3 млрд. лв.

Отрицателното салдо по държавния бюджет е само частично компенсирано от излишъка при средствата от ЕС, докато другите институционални сектори запазват почти балансирани позиции. Отчита се повишение в приходите на касова основа с 23,7 процента през 2022 г., главно поради по-високи данъчни приходи, като в почти всички основни подгрупи са отчетени двуцифрени темпове на растеж и превишение на плана.  

Повишението при косвените данъци с 13,5 процента на годишна база е предопределено от по-високите постъпления от ДДС при внос. Отбелязва се понижение в приходите от ДДС от сделки в страната с 3,9 процента и нарастване на постъпленията от преки данъци и социалноосигурителни вноски - със съответно 20,2 процента и с 12,4 процента. Увеличението на неданъчните приходите отразява целевите вноски на държавните компании от енергийния сектор във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които след това бяха разпределени като субсидии към частния сектор за облекчаване на отрицателното въздействие от високите цени на електроенергията. В периода юли-декември вноските възлязоха на 3,1 млрд. лв. Дори и при изключването им от приходите, неданъчните постъпления биха се увеличили, пише в обзора на МФ.

Помощите също нараснаха, отразявайки първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, получен през декември. Общите разходи са се увеличили със 17,5%, главно поради мерките за фискална подкрепа спрямо високите цени на енергията, като субсидиите се увеличиха с 32,8% на годишна база. Социалните разходи са се удвоили. Капиталовите разходи и средствата за текуща издръжка също са нараснали, но са останали под планираните за годината, се казва още в анализа на финансовото министерство.