Могъщият в миналото стоманодобивен сектор на Украйна е задушен от блокадата на износа

Заводът за стомана от съветската епоха „Запорожстал”, който се намира в южния украински град Запорожие, успява да продължи работата си въпреки  недостига на персонал, блокирания износ, прекъсванията на електрозахранването и заплахата от руски ракетни атаки.

Той беше спрян временно миналата година за първи път след Втората световна война и директорът Роман Слободянюк знае, че бъдещето му и това на някога могъщата стоманодобивна индустрия на Украйна като цяло е под въпрос, пише Ройтерс.

Докато производителите не успеят да доставят стомана на пазарите през Черно море, където Русия продължава да представлява заплаха за корабоплаването, няма голяма вероятност за  възстановяване на сектор, който е втори след селското стопанство по важност за икономиката на Украйна.

„Ако нямаме пристанища в открито море, нашата индустрия няма да оцелее и всички останали индустрии ще ни последват“, сподели пред агенцията Александър Каленков, ръководител на профсъюза на производителите на стомана в Украйна.

Статистиката на съюза обяснява тази песимистична прогноза. В съветско време Украйна е произвеждала повече от 50 милиона тона стомана годишно. Производството се свива до 21-22 млн. тона до 2021 г., а след нахлуването на Русия продукцията спада до 6,3 млн. през 2022 г.

Спадът се обяснява отчасти с териториалните придобивки на Русия, които доведоха до загуба на контрол или унищожаване на гигантски заводи, особено в Мариупол, където стоманодобивният комбинат „Азовстал“ беше арена на едни от най-ожесточените боеве в конфликта.

През първите девет месеца на 2023 г. производството е намаляло с още 17% на годишна база до 3,9 милиона тона, показват последните данни, въпреки че цифрата за цялата година може да покаже умерен ръст.

Малък положителен знак е вътрешното търсене, което нараства, тъй като Украйна произвежда повече оръжия, изгражда бомбоубежища и започва да възстановява градове, пострадали по време на войната.

Но дори при почти удвояване на потреблението до 2,6 милиона тона между януари и септември, това не е достатъчно, за да поддържа сектор, който изнасяше четири пети от продукцията си.

Преди пълномащабната инвазия металургичният сектор като цяло представляваше 10% от БВП на Украйна и 30% от износа.

Влакове и кораби

Тъй като доставките в Черно море на практика не съществуват, производителите на стомана изпращат колкото могат повече продукция по железопътен транспорт в Европа.

От 1800 товарни вагона, които се движат от Украйна към Европа всеки ден, стоманодобивната промишленост представлява около половината, а лимитът за железопътен износ е около 3 милиона тона годишно.

„Ако го сравните с морския транспорт, железопътният струва четири пъти повече“, каза Слободянюк пред Ройтерс по време на посещение в завода по-рано този месец, като добави, че тази година тарифите за товарния железопътен транспорт ще се увеличат, което ще повиши разходите с още 20-30%.

Междувременно по-малко от 100 хил. тона стомана са преминали през южните пристанища около Одеса досега през 2023 г., каза Станислав Зинченко, ръководител на украинския мозъчен тръст за стоки GMK Center.

Киев започва да премества товари през т.нар.  „хуманитарни коридор“, обхващащ бреговете на Украйна, Румъния и България и през Турция, след като Русия се оттегли от сделката, с която се съгласи да не атакува кораби, превозващи селскостопански продукти.

Служители и ръководители на стоманодобивната компания се надяват, че тя  също може да използва маршрута, но това е рисковано предвид войната, която бушува в Украйна и Черно море, а Русия увеличи атаките срещу пристанищната инфраструктура в и около Одеса през последните седмици.

Електричеството прекъсва, а персонала отива на фронта

Освен ограничения износ, стоманодобивните предприятия изпитват затруднения да намерят достатъчно хора, въпреки че работят с намален капацитет.

Няколкостотин служители на „Запорожстал” напуснаха града в началото на войната поради близостта на Запорожие до фронтовите линии и до най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която е под руски контрол.

Други 1050 са отишли да служат във въоръжените сили, 40 от които са били убити, каза Слободянюк.

Като цяло заводът е загубил 20% от работната си сила, която преди инвазията е била от около 10 000 души, добави той.„Ние сме на максималния си капацитет поради броя хора.“

Максим Медков, който работи на стоманената преса, сподели, че в неговия сектор едва има достатъчно хора, за да може работата да продължи

„Хората се разболяват или имат семейни проблеми и тогава става трудно“, каза той пред Ройтерс.

Въпреки това повечето работници, с които от Ройтерс са разговаряли в завода, са казали, че са решени да продължат работа.

Нередовното електрозахранване също заплашва да намали допълнително производството, точно когато зимата наближава и натискът върху мрежата е най-висок.

Миналата зима Русия удари украинската електрическа система със стотици ракети и дронове, повреждайки около 40% от мрежата. Някои трябва да бъдат ремонтирани и температурите вече се понижават, което води до ръст на консумацията.