Николай Вълканов: Кешовият обмен на левове в евро се случи през магазините на големите вериги

Тази седмица е последната, в която гражданите могат да се разплащат и в левове. От 1 февруари плащанията в търговската мрежа ще се извършват единствено в евро. През първите три седмици на януари преходът беше съпътстван от редица проблеми, част от които бяха отстранявани в движение.

По време на преходния период касиерите в големите супермаркети поеха и ролята на своеобразни чейндж бюра. Имаше обаче и случаи на отказ за приемане на големи евро банкноти, като 200 евро. Това заяви в ефира на bTV Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. 

„Касиерите са хората на първа линия и свършиха изключителна работа. През между 500 и 700 търговски обекта премина значителна част от кешовата евроизация в страната“, заяви Вълканов и подчерта, че логистиката е изключително сложна – само за една голяма верига са необходими около два тира монети седмично.

По отношение на отказите за плащане с 200- и 500-еврови банкноти той обясни, че макар тези банкноти да са законно платежно средство, касиерите трябва да преценят дали имат възможност да върнат ресто и да обслужат следващите клиенти.

„Ако един човек плати с 200 евро, това може да блокира касата и да забави обслужването на още пет-шест души. В много държави подобни банкноти също не се приемат лесно. Рискът от фалшификации е висок, а 500-евровите банкноти дори вече не се печатат“, каза още той. 

По думите му, към момента няма сигнали за опити за плащане с фалшиви евро в големите търговски вериги, които са инвестирали сериозно в техника за разпознаване на неистински банкноти. Подобни случаи се отчитат по-скоро в малки и денонощни магазини, където контролът е по-труден.

Според официални данни на Националния статистически институт, за последните пет години инфлацията в България е достигнала 41%. По думите на Вълканов основната причина за това е рязкото поскъпване през 2022–2023 г. – период, белязан от края на COVID кризата, енергийната криза, войната в Украйна и прекъсванията на търговските вериги в Черноморския регион.

„Това бяха най-проинфлационните години, в които множество фактори се натрупаха по веригата на доставки и неминуемо се отразиха в крайните цени за потребителите“, посочи той.

Въпреки масовите опасения, че поскъпването е настъпило през лятото и есента на миналата година, статистиката показва обратното. Според Вълканов страховете около въвеждането на еврото са били силно преекспонирани в публичното пространство.

„Нямаше апокалипсис. Да, в някои сфери има поскъпване, но това не важи в такава степен за търговията с храни. Най-голям ръст през последната година се наблюдава при услугите – транспорт, развлечения и други“, обясни той.

Големите търговски вериги са посрещнали прехода към еврото с промоционални кампании и обещания за трайно ниски цени. Вълканов подчерта, че като социално отговорни компании те са направили всичко възможно да привлекат и успокоят клиентите в период на несигурност.

„Разбира се, стабилността на цените зависи и от международните пазари. България е отворена икономика и няма как да не се влияе от глобалните процеси. Никой не може да прогнозира със сигурност какви ще бъдат цените след 6 или 12 месеца“, допълни той.