Норвегия планира да добива метали от морското дъно

 Норвежките власти финализират план за извличане на редица метали от дъното на Гренландско и Норвежко море югозападно от архипелага Свалбард, за да помогнат на Европа да посрещне спешната си нужда от такива ресурси.

Амунд Виек, държавен секретар на норвежкото министерство на петрола и енергетиката, каза пред Financial Times, че дълбоководният добив ще помогне на Европа да направи зелен преход с спешната ѝ нужда от минерали и редкоземни елементи.

Financial Times отбелязва, че Осло иска да започне добив на метали в район почти с размерите на Германия, а Норвегия може да стане първата страна, която да получава от морското дъно суровините, необходими за производството на батерии. В същото време, според груби оценки, в тази зона могат да се появят 38 милиона тона мед, както и кобалтови находища, които се използват при производството на батерии за електрически превозни средства. Може да има и редкоземни метали като неодим и диспрозий, които се използват при сглобяването на електрически превозни средства и вятърни турбини; освен това доставките на тези метали в момента се контролират главно от Китай.

Министерството на енергетиката на Норвегия възнамерява да представи в парламента проект през следващите две седмици, който предвижда отварянето на морската зона за проучване и добив на ресурси. Гласуването на проекта се очаква през есента.

Договорът от Свалбард от 1920 г. дава на Норвегия правото да се занимава с минно дело в Свалбард и в неговите териториални води. Русия, ЕС и Великобритания обаче спорят с Норвегия в кой район на Осло може да извършва подобни дейности.

Междувременно настоящите планове на Норвегия за развитие на минната индустрия предизвикаха възражения от страна на рибари и еколози поради възможно бъдещо замърсяване на морето.

В момента минните компании в Китай, Япония, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея също проучват начини за извличане на метали от техните териториални води.