Новата икономика: Европа може най-накрая да получи шанса отново да бъде лидер

Тимъти Адамс, който ръководи асоциация на най-големите финансови институции в света, сравнява настоящите промени в световната икономическа система с ориентирането при използване на смартфон с нова операционна система. „Хората се опитват да разберат как работи“, казва той.

Едно нещо, което със сигурност липсваше на предишната операционна система, беше лидерството от Европейския съюз. Дори когато не е в криза, блокът изпитва затруднения да наложи огромната си икономическа тежест, с която да повлияе на глобалното поведение. Сега, когато САЩ, отдавна считани за „лидерът на свободния свят“, се насочват в друга посока, ЕС е единственият голям, богат и отворен пазар, който е останал, пише Крис Антси за Блумбърг.

„Има много вълнение около Европа – Европа наистина има възможност“, казва Адамс. Той е президент и главен изпълнителен директор на Института за международни финанси (IIF) и преди това е бил заместник-министър на финансите на САЩ по международните въпроси. Част от тази възможност е засилване на отбраната и изграждане на капацитет, който би направил изявленията на европейските лидери по-значими в Москва.

Друг ъгъл е икономическият. Ако американските пазари, под влиянието на митата на президента Доналд Тръмп, вече не са възможността, която някога са били, гигантската средна класа на Европа внезапно става по-важна. Ако основните членове на ЕС можеха по някакъв начин да се справят с ситуацията, би било възможно да си представим еврото като основен глобален резервен актив и да видим Брюксел като ключов двигател на международните търговски правила.

Малко вероятно? Може би. Но си струва да си припомним (за пореден път) думите на Жан Моне, един от основателите на европейския проект: „Европа ще бъде изкована в кризи.“

Ключов момент в дискусията на финансовите пазари този месец беше централната роля на долара и пазара на американски държавни облигации на стойност 29 трилиона долара, след като и двата се сринаха заедно с американските акции. Тези движения противоречат на типичните разбирания за актив убежище, като каквито действат доларът и държавните облигации, когато акциите се сриват на Уолстрийт.

„Абсолютно“ имаше наратив за диверсификация далеч от американските активи, каза Адамс в интервю за Блумбърг в петък.

Разбира се, има много предизвикателства пред изместването на върховенството на долара в световната финансова система. Когато еврото беше създадено преди повече от четвърт век, възникна въпросът дали то може да съперничи на долара. Тогавашният председател на Федералния резерв Алън Грийнспан беше настоятелно приканен от членове на Конгреса относно тази перспектива и дори произнесе реч за еврото, в която визуализира време, когато чужденците ще ограничат апетита си за долари. Но засега еврото все още не е истински съперник на долара.

Проблемът е, че страните от еврозоната не успяха да създадат единен капиталов пазар. Няма бенчмаркова паневропейска 10-годишна облигация, сравним с тази в САЩ (всяко тримесечие САЩ продават около 120 милиарда долара от тях). Има германска федерална облигация, 10-годишна италианска облигация, 10-годишна френска облигация и т.н., всяка с различен суверенен рейтинг. Тази фрагментация ограничава ликвидността и по този начин леснотата на търговията с тях. Това не е идеално за глобална резервна валута.

Ако Европа увеличи усилията си за интеграция, еврото може да се превърне в алтернатива на долара като резервна валута, заяви тази седмица вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос. Германският министър на финансите Йорг Кукис по-рано този месец също видя възможност за по-широко използване на еврото, когато става въпрос за търговско фактуриране.

„Европа се нуждае от собствени платежни системи, а еврото се нуждае от по-тясна финансова интеграция, за да постигне по-дълбоки и по-ликвидни капиталови пазари“, пише в четвъртък в бележка Рожие Куедвлиг, старши икономист в нидерландската банка ABN Amro. „И двете са ясно формулирани политически цели, въпреки че напредъкът е бавен. Действията на правителството на САЩ ускоряват тези развития.“

А след това на преден план излиза и търговският фронт. От десетилетия ЕС се бори да сключи споразумения с други икономики по света. Преговорите с Меркосур – южноамериканската група, включваща Бразилия и Аржентина, започнаха през 1999 г. и окончателното споразумение все още не е постигнато. Но през последните седмици Европейската комисия, която се занимава с търговските въпроси от името на ЕС, призовава столиците да се включат в търговската програма на блока и да ускорят процеса на одобрение на споразуменията, съобщи Блумбър този месец.

Според Джейкъб Гюнтер, водещ анализатор в берлинската изследователска група MERICS, фокусирана върху Китай, една нестандартна идея би била ЕС да се присъедини към търговското споразумение за Тихоокеанския регион, от което Тръмп се отказа през 2017 г. – сега известно като Всеобхватно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPTPP).

„Това би могло да подмлади силата и легитимността на този търговски блок“ след излизането на САЩ, каза Гюнтер в подкаст тази седмица. Присъединявайки се към група, която в момента включва Япония, Австралия, Канада и редица държави от Югоизточна Азия и Латинска Америка, ЕС би бил „най-големият играч“. Това би му дало силата да диктува правила и стандарти.

Въпреки че името на CPTPP го свързва с Азия, то вече е придобило глобален характер с приемането на Обединеното кралство, посочи Гюнтер. Брюксел би могъл също така да обвърже присъединяването си с условието Китай да бъде изключен, казва той. В края на краищата, първоначалната цел на TPP беше да се решат проблемите с китайския модел. Фокусът на Пекин върху държавно подкрепяния износ може би е помогнал за генерирането на проблемите със свръхкапацитета, които допринесоха за завъртането на Вашингтон към протекционизъм.

„Може да е смел подход“ за ЕС да се включи като защитник на либерализацията на търговията, като се присъедини към CPTPP, отбелязва Гюнтер. „Това е нещо, което може да се направи сравнително бързо, ако има политическа воля.“

"Това е моментът на Европа. Ще видим дали наистина ще го използват“, обобщава Адамс.