Новата икономика: Нов световен ред се заражда в предлагането на облекло

Нещо се е променило в „голямата фабрика“ на Китай. Докато Пекин доминира с желязна ръка в световното предлагане на електрически автомобили, традиционната му хегемония в световната индустрия за облекло се разпада. Текстилният сектор на азиатския гигант започва да се изтощава, отслабен от нарастващите разходи, регулаторните ограничения и нерентабилната специализация. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и агресивната му търговска политика биха могли да ускорят диверсификацията на веригите за доставки. В този сценарий няколко страни са готови да играят нарастваща роля в световното производство на облекло.

Въпреки че Китай остава водещият износител на облекло в света, неговото господство ерозира. Делът му в световния износ е спаднал от 54% през 2010 г. до 41% през 2023 г., според данни, събрани от фирмата за управление на риска по търговските кредити Coface. Този спад се обяснява с икономически модел, фокусиран върху аутсорсинга на западни марки.

Истината е, че тези видове производствени дейности са слабо компенсирани във веригата за създаване на стойност. По този начин, въпреки значителната им тежест по отношение на броя на компаниите (19% от общия брой в световен мащаб), китайските играчи са генерирали само 10% от печалбите на сектора между 2020 и 2024 г., посочват анализатори на Coface в доклад, видян от El Economista.

Тази загуба на конкурентоспособност се засилва от непрекъснатото покачване на заплатите (+6% годишно средно от 2010 г. насам). През 2000 г. американски служител е печелил 18 пъти повече от китайски работник, в сравнение със само 4,6 пъти повече през 2023 г.

Към това се добавят нови регулаторни ограничения, особено екологичните, които увеличават производствените разходи. Всичко това са признаци, че китайският модел губи скорост в контекста на засилена глобална конкуренция.

Завръщането на Тръмп може да ускори диверсификацията на веригите за доставки на текстил извън Китай. Coface е разработила индекс за привлекателност на страните, базиран на наличието на евтина работна ръка, съществуването на консолидирана текстилна индустрия и лекотата на правене на бизнес.

В първоначален сценарий, при който всички търговски партньори на САЩ са обект на унифицирани 10% тарифи, с изключение на Китай, който е по-тежко санкциониран, страните в най-добра позиция да завладеят пазарен дял са Бангладеш, Камбоджа, Пакистан и Виетнам.

Индия, класирана на шесто място, също би могла да се възползва от развитието на огромния си вътрешен пазар. И накрая, офшорингът след пандемията би могъл да бъде от полза за страни като Албания и Грузия в Европа и Ел Салвадор за американския пазар.

Във втори сценарий администрацията на САЩ въвежда диференцирани митнически тарифи, в съответствие с реципрочните мерки, обявени през април и впоследствие спрени. В тази ситуация индексът на Coface показва, че митническите тарифи не биха били достатъчни, за да елиминират конкурентното предимство на Бангладеш.

Въпреки високата си ставка (в момента 37%, но потенциално по-висока скоро), въздействието остава ограничено благодарение на ниската ѝ зависимост от американския пазар и силните ѝ връзки с Европейския съюз. За разлика от това, страни като Виетнам, Лесото и Йордания биха загубили повече конкурентоспособност.

Европейските страни, от друга страна, биха се възползвали от относително предимство, с по-ниски тарифи и по-малка експозиция към САЩ, освен ако не се стигне до внезапно увеличение до 50%, както Тръмп заплаши в края на май.