Новата икономика: Подценява ли държавата "ускорителят" капиталови инвестиции

С подаването на годишните си данъчни декларации всяка година работещите български граждани разбират, че икономиката расте. Не такава е ситуацията с тези сънародници, които или имат ниски доходи (т.нар. субективна нетрудоспособност) или доминираща част от доходите им идват от държавата (обективна нетрудоспособност), т.е. са зависими от разума и волята на управляващите в областта на икономическата политика.

Разликата в осъзнаването/усещането на икономическото развитие се дължи най-вече на планираните с държавния бюджет и реализирани капиталовите разходи/инвестиции на публичните власти.

Какво блокира пълното реализиране на потенциала на капиталовите инвестиции в България?

На първо място - редица погрешни схващания. Едно значително предизвикателство е дългосрочният характер на тези инвестиции. Политиците често дават приоритет на краткосрочните печалби (в смисъл, да останат да власт по-дълго, но с краткосрочни мерки) пред дългосрочните ползи, което затруднява ангажирането на значителни ресурси за проекти, чиято възвръщаемост може да не е видима веднага.

Освен това сложността, свързана с управлението на мащабни проекти, включително рискове от корупция и неефективност, може да възпре правителствата да направят необходимите инвестиции. Съществува и погрешно схващане, че капиталовите инвестиции са неефективни без съпътстващи структурни реформи. Докато управлението и институционалното качество наистина са от решаващо значение, капиталовите инвестиции могат да действат като катализатори за по-широки реформи чрез подобряване на инфраструктурата, образованието и системите за здравеопазване.

Капиталовите разходи (държавните инвестиции) се възприемат повече като бюджетен буфер, а тяхната природа е да създават устойчив и догонващ БВП!

Историческата динамика на общите разходи в Консолидираната фискална програма (КФП) показва, че планираните капиталови разходи служат и се приемат до голяма степен като своеобразен буфер при изпълнението на най-строго наблюдавания показател от страна на обществото и политическия дискурс – дефицита на КФП.

За периода от влизането на България в най-богатия клуб ЕС до настоящия момент (2007-2023 г.) планираните капиталови разходи възлизат на около 96.3 млрд.лв. За същия период отчетът показва реализирани капиталови разходи за 82.1 млрд. лв., т.е. за 16 години са били „спестени” повече от 14 млрд. лв. капиталови разходи (държавни инвестиции) от официално предвидените за периода, които са били съобразени и съгласувани с предвидената динамика на останалите макроикономически показатели.

Капиталовите инвестиции се отнасят до средствата, разпределени от държавата за дългосрочни активи като инфраструктура, образование, здравеопазване и технологичен напредък. Тези инвестиции са от решаващо значение за създаването на основата, върху която може да процъфтява икономическата дейност. Например, добре развитата инфраструктура улеснява ефективния транспорт и комуникация, които са от съществено значение за търговията. По подобен начин инвестициите в образование и здравеопазване осигуряват квалифицирана и здрава работна сила, способна да стимулира иновациите и производителността.

Една от основните причини капиталовите инвестиции да са критични е техният мултиплициращ ефект върху икономиката. Когато държавата инвестира в инфраструктурни проекти, тя не само създава директни възможности за заетост, но и стимулира свързаните индустрии. Например изграждането на нова магистрала може да доведе до повишено търсене на строителни материали, транспортни услуги и дейности по поддръжка. Първоначалната инвестиция циркулира в икономиката, генерирайки допълнителна икономическа активност и увеличавайки данъчните приходи, които могат да бъдат реинвестирани в по-нататъшни проекти за развитие.

Примери за дълбокото въздействие на капиталовите инвестиции има от цял свят - и исторически, и съвременни. В периода след Втората световна война например обширните инвестиции на Япония в инфраструктура и технологии проправиха пътя за нейния бърз икономически растеж. По подобен начин мащабните инфраструктурни инициативи на Китай, включително инициативата „Един пояс, един път“, значително повишиха икономическото производство и влиянието на световната търговия. Тези примери показват, че стратегическите държавни инвестиции могат да доведат до устойчив икономически просперитет и повишена глобална конкурентоспособност.

Ако се опрем на специализираната литература и вземем данните за БВП (по текущи цени) и Бруто образуване на основен капитал за същия период ще видим, че стойността на инвестиционния мултипликатор (по Кейнс) е 2,5.

С други думи, ако въпросните планирани 14 млрд.лв. бяха действително реализирани, БВП на България щеше да бъде с около 35 млрд.лв. по-голям, т.е. към 2023 г. БВП би следвало да бъде с около една пета по-голям. Към 2023 г. БВП на човек от населението у нас се оценява на около 14.5 хил.евро, а при реализация на планираните държавни инвестиции същият показател трябваше да прехвърли 17 хил.евро, колкото приблизително е този показател текущо в Румъния (при равни други условия).

Стратегическата политическа рамка е от съществено значение

Това включва задълбочено планиране, прозрачни процеси на обществени поръчки, адекватна времева рамка на реализация и редовни оценки на въздействието. Правителствата трябва да приоритизират проекти въз основа на потенциала им да стимулират икономическата активност и да подобрят качеството на живот. Ангажирането със заинтересованите страни, включително частния сектор и гражданското общество, също може да подобри ефективността и устойчивостта на инвестиционните инициативи.

За съжаление е налице драстично изоставане на инвестициите във фискалната практика на редица правителства. Вече почти традиционно отчетените капиталови разходи изостават (при това чувствително) от планираните (вж. графика 1).

Изключение за дискутирания период правят исторически силната стопанска 2007 г., 2014 г., когато спасяването на Първа инвестиционна банка от съдбата на КТБ принуди правителството да депозира повече от един милиард лева в закъсалата търговска банка, 2015 г. поради по-високите инвестиционни разходи по оперативните програми на ЕС през последната година за финализиране на  разплащанията по проектите, съфинансирани от ЕК за програмния период 2007-2013 г., 2019 г. – поради придобиване на многоцелеви бойни самолети Ф-16 и 2023 г. - нарастването на инвестиционните разходи по сметките за средства от ЕС поради сроковете за разплащане на проектите и програмите за програмния период 2014-2020 г., както и поради по-високите разходи по общинските бюджети и държавния бюджет, вкл. и поради финансирането за Инвестиционната програма за общински проекти.

По принцип усвояването на капиталовите разходи през първите месеци на годината е традиционно ниско, поради технологични и процедурни фактори при голяма част от инфраструктурните и инвестиционни проекти, което води до изместване на разходите във втората половина на годината и по-специално в последното тримесечие.

Нещо повече - при капиталовите разходи се откроява много по-ясно и отчетливо въздържането през първите 11 месеца на годината, особено в периода 2016-2018, когато само за 1 месец се реализират над 45% от общите за годината капиталови инвестиции (вж. графика 2). Близки нива на разпределение показват 2010 и 2023 г. – с над 40% относителен дял.

През 2023 г. това явление заслужава своето внимание и анализ предвид рекордно реализираните около 9 млрд.лв. За сравнение през 2015 и 2019 г., когато, както видяхме имахме преизпълнение на плана, тази величина беше в порядъка, съответно на 6.8 млрд.лв. и 7.5 млрд. лв. В интерес на истината, трябва да се отчете, че както тези „свръхразходи“ имаха своето обективно обяснение, така и през 2023 г. правителството бе принудено да реализира по-големи от планираните капиталови вложения. Все пак, процентът на свръхизпълнение не бе рекорден, превишавайки 2015 г. 

Но, такъв модел на месечно разпределение на капиталовите разходи не би могъл да осигури необходимата и желана Стратегическата политическа рамка, нито пък да се въздейства позитивно върху частните инвеститори. Подобно „ударно” насищане с публични капитали в последните дни на годината може да се използва за частични ремонтни дейности, но не и за реални инвестиционни проекти (придобиване на ДМА). Логиката на рационалните очаквания (по Лукас) подсказва, че частните инвеститори няма да приемат сериозно направените по необходимост държавни инвестиции (много повече като реплика на приет вече от самите управляващи план, а не като осъзната и целенасочена устойчива политика и необходимост) и няма да оценят позитивно възможностите за подобряване на инвестиционната среда.

Известно е, че общественото възприемане играе решаваща роля за успеха на проектите за капиталови инвестиции. Когато гражданите разбират дългосрочните ползи, е по-вероятно те да подкрепят необходимите фискални мерки на управляващите като налагане на допълнителни данъци или поемането на заеми за финансиране на тези инвестиции. Мащабните проекти не могат да се случат без подкрепа и ангажираност на обществото. А за това е нужно само едно - проста, ясна и ефективна комуникация.