Новата икономика: От ръст на БВП към приобщаващ БВП

България се намира в центъра на една отрезвяваща реалност в Европа, борейки се с дълбоко вкоренени икономически различия и предизвикателства, които няма как да не възпрепятстват устойчивия напредък. В рязък контраст с разказа за растеж и развитие, страната ни заема нежелана позиция, характеризираща се с най-лошото разпределение на националния доход в региона и в рамките на ЕС. Нещо повече, на база на последните актуални данни България е сред страните, които показват най-лошо разпределение на националния доход в рамките на континентална Европа в усреднен период от 30 години! В ЕС сме на дъното устойчиво! И това е така независимо от наличния избор на прилагане на набора от академични подходи/методики за оценка на феномена икономическо неравенство.

Така например, облягайки се на данните на Световната банка и прилагането на най-разпространения инструмент за оценка - коефициента на Джини (Gini coef.) - по този показател в рамките на континентална Европа се "конкурираме" с ердоганова Турция. А в отделни години и със западните ни съседи Сърбия и някои от балканските страни. Дори и  така чаканото ни членство в най-богатия клуб на света ЕС не успява да преодолее тази негативна закономерност на социално-икономическо развитие.

Подобна е картината, която показват и проучванията на европейската статистическа служба - Евростат. Конкретно данните от приложената таблица  регистрират, че в края на 2022 г. Турция има най-висок коефициент на Джини, т.е. най-голямо неравенство при разпределянето на националния продукт/доход от 42,6%, следвана от България -38,4% и Литва (36,2%).

В исторически план страната ни е лидер по неравенство в рамките на ЕС през последните 7-8 години. За сравнение, през 2007 г. - първата година от членството ни в ЕС, споменатият коефициент е бил по-добър спрямо тези на Румъния, Португалия и Латвия. През 2013 г. страната ни за първи път става „лидер“ в класацията. През 2017 г, става първата държава от ЕС, която минава границата от коефициент 40 и то, при положение, че през 2000 г. например нивото е 25%! За отбелязване е, че никоя друга страна в ЕС не е стигала и дори доближавала тази граница

В рамките на континентална Европа границата от 40% е достигната единствено от Сърбия (2015 г.). Турция е изключение, тъй като тя трайно се е настанила над тази граница, казва статистика. Там, където е подала данни Косово също има периоди над тази граница

Известно е, че регионалните нива на неравенство маскират значителни различия в неравенството между страните в рамките на регионите, което допълнително показва, че нивата на неравенство не се определят от географията или нивата на развитие. Данните на най-добрите изследователи на икономическото неравенство, изобразени на Фигура 1 представят разликите в доходите на топ 10% от населението по доходи съотнесено към доходите на 50% от най-бедното население (T10/B50) за всички страни по света (2021 г.).

В Африка разликите в доходите, измерени през това съотношение варират от 13 до 15 пъти в Нигерия, Етиопия, Гвинея и Мали, например, до между 40 и 63 в Централноафриканската република, Намибия, Замбия и Южна Африка.

В Южна и Югоизточна Азия разликата в доходите T10/B50 на Индия е 22 пъти, значително над стойността на Тайланд от 17.

В Латинска Америка разликата в доходите на Аржентина е 13, докато в съседните Бразилия и Чили 50% от населението на дъното  печелят 29 пъти по-малко от 10-те % най-високодоходни лица.

Между страните с високи доходи също се наблюдават значителни различия: в Германия, Франция, Дания и Обединеното кралство разликата в доходите T10/B50 е между 7 и 10 пъти, докато разликата в доходите в САЩ е над 17 пъти.

В България този показател е в диапазона между 13-16, което заедно с Румъния ни поставя отново на дъното в рамките на ЕС. А в рамките на континентална Европа – на едно ниво с олигархична Русия и по-добре от Грузия и Турция.

Страни като военновременна Украйна и Беларус, например, както и страните от Западните Балкани (вървящи към европейска интеграция след гражданските войни) отчитат по-добро съотношение.

Що е то приобщаващ растеж в действие?

Чували сме, чуваме и ще продължавате да чуваме послания и пожелания за „приобщаващ растеж“. Те могат да изплуват от мъглявината на условността обаче само когато се гарантира, че ползите от икономическия напредък се споделят справедливо между всички граждани. Какво би последвало?

Направени са много изследвания за ефектите от икономическото неравенство върху различни аспекти в обществото. Глобалната научна мисъл откроява няколко области, които без съмнение са валидни и за страната ни!

Здраве: По-високите материални жизнени стандарти водят до по-дълъг живот, тъй като хората успяват да получат достатъчно храна, вода и достъп до топлина. Британските изследователи Ричард Г. Уилкинсън и Кейт Пикет са открили по-висок процент на здравни и социални проблеми (затлъстяване, психични заболявания, убийства, раждания в тийнейджърска възраст, лишаване от свобода, детски конфликти, употреба на наркотици) в страни и щати с по-високо неравенство. Тяхното изследване включва 24 развити страни, включително повечето щати на САЩ, и установява, че в по-развитите страни, като Финландия и Япония, проблемите със здравеопазването са много по-ниски, отколкото в щати с доста по-високи нива на неравенство, като Юта и Ню Хемпшир. Някои проучвания свързват нарастването на „смъртта от отчаяние“, самоубийствата, свръхдозата на наркотици и смъртните случаи, свързани с алкохола, с нарастващото неравенство в доходите.

Социални блага: Британските изследователи Ричард Г. Уилкинсън и Кейт Пикет откриват по-ниски нива на социални блага (очаквана продължителност на живота по държави, образователни резултати, доверие сред непознати, статус на жените, социална мобилност) в страни и щати с по-високи неравенство.

Социално сближаване: Изследванията показват обратна връзка между неравенството в доходите и социалното сближаване. В по-равноправните общества хората са много по-склонни да се доверяват един на друг, мерките за социален капитал (ползите от добра воля, общение, взаимна симпатия и социална свързаност между групите, които съставляват социални единици) предполагат по-голямо участие на общността.

Щастие: Според доклада за световното щастие от 2019 г. нарастващото социално-икономическо неравенство, заедно с нарастващите разходи за здравеопазване, растящите нива на пристрастяване и нездравословния баланс между професионалния и личния живот са причини за нещастие по света.

Престъпност: Междунационалното изследване показва, че в общества с по-малко икономическо неравенство нивата на убийства са постоянно по-ниски. Проучване от 2016 г. установява, че междурегионалното неравенство увеличава тероризма.

Благосъстояние: Проучванията са открили доказателства, че в общества, където неравенството е по-ниско, удовлетворението и щастието на цялото население обикновено са по-високи.

Дълг: Неравенството в доходите е движещият фактор за нарастващия дълг на домакинствата, тъй като хората с високи доходи повишават цената на недвижимите имоти, а хората със средни доходи затъват по-дълбоко в дългове, опитвайки се да поддържат това, което някога е било начин на живот на средната класа.

Икономически растеж: Мета-анализ от 2016 г. установява, че „ефектът от неравенството върху растежа е отрицателен и по-изразен в по-слабо развитите страни, отколкото в богатите страни“, въпреки че средното въздействие върху растежа не е значително.

Гражданско участие: По-голямото неравенство в доходите води до по-малко от всички форми на социално, културно и гражданско участие сред по-малко богатите.

Политическа нестабилност: Проучванията показват, че икономическото неравенство води до по-голяма политическа нестабилност, включително повишен риск от демократичен срив и граждански конфликти. Значително влияние на неравенството върху вероятността от гражданска война е установено и чрез антропометрични методи.

Нещо повече - твърди се също, че икономическото неравенство неизменно се превръща в политическо неравенство, което допълнително утежнява проблема. Дори в случаите, когато увеличаването на икономическото неравенство не прави никого икономически по-беден, увеличеното неравенство на ресурсите е неблагоприятен фактор, тъй като може да доведе до смяна на властта поради нарастващите диспропорции в способността за участие в демократичните процеси.

Насред „букет от кризи“ акцентът върху растежа на БВП като единствен показател за икономическия успех повече не може да бъде основен измерител за напредъка ни като държава. Имаме спешен проблем, който изисква спешно внимание: неравномерното разпределение на националния доход сред малцина избрани подкопава потенциалните ползи за по-широкото население. Имаме нужда от нов приоритет – не просто ръст на БВП, а приобщаващ БВП, който обхваща не само икономическия растеж, но и справедливото разпределение и споделения просперитет.

Това е значима промяна, от тези, които имат шанс да се случат само със съгласувани национално отговорни усилия.