Новата икономика: Скъпоструващият край на „мирния дивидент“ на Европа

Европейските държави колективно спестяваха стотици милиарди евро годишно през последните десетилетия – своеобразен „мирен дивидент“, тъй като те поддържаха ниски разходи за отбрана и освобождаваха ресурси за други приоритети, включително за социални политики.

Сега те са изправени пред нова брутална реалност, впускайки се в опит за повторна милитаризация, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да намали американската военна подкрепа за континента.

На фона на това, че днес ЕС харчи малко по-малко от 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, европейските лидери открито дебатират дали разходите не трябва да бъдат повишени до 3,5% или повече от БВП през идното десетилетие –  ниво, невиждано в континентална Европа от края на 60-те години на миналия век.

Подобни разходи в периода между 1995 г. и 2023 г. щяха да струват на ЕС допълнителни 387 милиарда долара годишно за отбрана, според изчисления на „Файненшъл таймс“, базирани на данни по паритет на покупателната способност (PPP) за 2020 г. Увеличението за Обединеното кралство, което е изразходвало 2,3 процента от БВП за отбрана през 2023 г., би било 35 милиарда долара годишно за този период - приблизително еквивалентно на годишните публични разходи за жилища и местни услуги.

Марк Занди, главен икономист на Moody’s Analytics, каза, че Европа се е радвала на мирен дивидент през последните десетилетия, който е „освободил  икономическите ресурси за частни лица и позволи на управителите да увеличат подкрепата за социалните мрежи за финансова сигурност“.

Това благоприятно състояние на нещата вече приключи - и изборите пред Европа са ясни, пишат Валентина Ромей, Сам Флеминг и Алън Смит за „Файненшъл таймс“.

Европа се радва на години на ниски военни разходи благодарение на продължителен период на защита от САЩ, който позволява да се изгради една от най-щедрите системи за социално осигуряване в света за застаряващото население.

В целия ЕС разходите за социална защита са нараснали като дял от общите държавни разходи от 36,6 процента през 1995 г. до 41,4 процента в навечерието на пандемията, според Евростат.

Разходите на германското правителство за социална защита, които включват социални помощи и пенсии, но изключват разходите за здравеопазването, са повече от два пъти по-високи от тези на САЩ спрямо БВП. Разликата е още по-голяма за Франция.

За един обрат в дългогодишната тенденция за спад на военните разходи, които като дял от БВП са намалели наполовина между 1963 г. и 2023 г. в повечето големи европейски икономики, според данните, събрани от  Стокхолмския международен институт за изследване на света – ще е нужно намаляване на съществуващите разходи или по-високите заеми, които много европейски столици трудно могат да ви позволят.

В цяла Европа опитите за ограничаване на разходите за социално осигуряване до голяма степен се оказват мъчителни и трудоемки. Усилията на Франция да се справят с плащанията за пенсии многократно предизвикаха масови протести, включително през 2023 г., когато президентът Еманюел Макрон наложи двугодишно увеличение на възрастта за пенсиониране, което в края на сметката имаше за цел да спести около 18 милиарда евро годишно.

И все пак в момента тече дебат за отмяната на промяната под натиска на синдикатите и опозицията - дори докато министрите обсъждат цели за увеличаване на бюджета за отбрана.

Топлите отношения на Тръмп с руския президент Владимир Путин и заплахите за оттегляне  на САЩ от НАТО накараха Европа да предприеме мерки и да положи основите на по-независима отбранителна политика.

Но Клаус Вистесен, икономист в консултантската компания Pantheon Macroeconomics, смята, че разликата във възможностите е голяма и „напредъкът остава твърде бавен“. „Очаква се дълъг, бърз и панически преход“, каза той.

„Европа не разполага с въоръжени сили, способни да се изправят срещу равностоен противник от 70-те и 80-те години на минималния век“, добави той.

Личният състав на въоръжените сили на Обединеното кралство е намалял наполовина между 1985 г. и 2020 г. до 153 000 души. Общият брой за ЕС през същия период се е понижил от 3 милиона на 1,9 милиона.

През последните години обаче се наблюдава тенденция за ръст на разходите за отбрана.

През 2024 г. разходите на ЕС за отбрана достигнаха приблизително 326 милиарда евро — около 1,9 процента от БВП на ЕС, в сравнение с 214 милиарда евро през 2021 г. Това е повече от средните около 150 милиарда евро за 15-те години до 2019 г.

Но оценките за нужното увеличение на разходите са от различен мащаб –  от 160 милиарда евро на година през следващите пет години, според изчисления на Goldman Sachs, до диапазон от 230 милиарда до 460 милиарда евро годишно, според такива на Pantheon Macroeconomics.

Въпреки това, че по-високите заеми могат да покрият някои целеви разходи за страни с фискално пространство за това. Разходите за преоръжаване в крайната сметка ще бъдат поети от данъкоплатците и бенефициентите в мрежите за социална сигурност на континента.

Гунтрам Волф, старши сътрудник в Bruegel, каза, че „новият свят“ е този, в който Европа се доближава до нивата на военни разходи от 80-те години като дял от БВП. „Това разбира се означава повече компромиси в публичните бюджети.“

Програмите за чуждестранна помощ вероятно ще бъдат сред непосредствените жертви - Обединеното кралство вече обяви резки съкращения, докато предстоят сурови решения за бюджетите за социални помощи. Вистесен каза, че еквивалентът на „военни“ данъци също може да е необходим.

Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц разкри план за премахване на ограниченията върху националните заеми, когато се използват за финансиране на разходи за отбрана. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи освобождаване на 800 милиарда евро допълнителни заеми от правителствата на ЕС от ограничаващите правила на блока за дълговете и дефицитите.

Правителството на Обединеното кралство се ангажира да изразходва 2,5 процента от БВП за отбрана до 2027 г., финансирано чрез съкращения на задграничната помощ, и след това ще се насочи към допълнително увеличение до 3 процента.

Полша вече увеличи рязко военните си разходи, подкрепяйки искането на Тръмп страните от НАТО да отделят 5 процента от БВП за отбрана, заделяйки 4,7 процента тази година – най-високото равнище във водения от САЩ съюз.

Докато Германия има възможност да емитира повече дългове, други европейски страни са в далеч по-неблагоприятна ситуация. Публичният дълг на Италия към БВП е нараснал от 31 процента през 60-те години на миналия век до 137 процента през 2024 г., според данни на Европейската комисия.

Франция и Обединеното кралство също имат дълг, надвишаващ размера на икономиката, заедно с големи бюджетни дефицити. Сега ЕС харчи около 2 процента от БВП за лихвени плащания. За Италия процентът е двойно по-висок.

Намаляването на държавните разходи за пенсии и здравеопазване ще бъде особено предизвикателство, тъй като населението на Европа е най-старото от всички континенти, което означава, че социалните разходи ще растат, а приходите ще падат, тъй като населението в трудоспособна възраст намалява.

„Правителствата или ще трябва да вземат повече заеми, което рискува да разстрои инвеститорите в облигации, или да направят компенсиращи бюджетни съкращения, което рискува да разстрои избирателите“, каза Джак Алън-Рейнолдс, икономист в Capital Economics.