ОББ: Инфлацията в България намалява до 7,5 на сто през юни

Инфлацията у нас намалява през юни - от 8,6 процента към май (хармонизирана) на 7,5 на сто  (спрямо юни 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължава да спада - от 10,7 процента на 10 процента през юни. Това  отчитат в анализ експертите на ОББ, се казва в прессъобщение на банката.

"От края на 2022 г. базисната инфлация намалява по-бавно от хармонизираната, което се дължи на по-бързото забавяне при цените на енергията и храните в сравнение с всички останали потребителски стоки и услуги. В момента именно те задържат спада на инфлацията, а не енергията и храните, които преди време я отключиха", коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев, цитиран в съобщението.

Анализаторите на банката посочват, че според календарно изгладените данни на НСИ индустрията регистрира спад на общото производството с 11 процента към май като добавят, че това е в съзвучие с тенденцията на ускоряващи се спадове от януари насам (спрямо същите месеци на предходната година). 

Тенденцията на свиване в сектора се задържа от преработващата промишленост, която премина в отрицателната област през март и регистрираше по-умерени спадове (8,3 процента през май). Добивната промишленост (24 процента за май) и производството на енергия (26,1 процента към май) бележат двуцифрени намаления, движени от тенденцията на понижаващи се международни цени, се отбелязва в анализа. 

"Именно тенденцията на понижаващи се цени, свиваща производството на добивната промишленост и енергетиката, подкрепяше преработващата промишленост, която оперираше при по-добри условия - по-изгодни цени на суровините и електроенергията, и намаляваше по-бавно своето производство, подкрепяйки така и сектора на индустрията като цяло", посочи Емил Калчев.

В преработващата промишленост към май двуцифрени ръстове отбелязват производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, на други превозни средства и на метални изделия (без машини и оборудване). Всички останали сегменти регистрират спадове, като най-сериозни са при тютюневите изделия, производството на текстил (без облекло), на дървен материал, на мебели, химия, изделия от минерални суровини.  

"Важна причина за твърде негативното развитие в индустрията е и нетипичният характер на 2022 г., която беше особено силна година за сектора (реален ръст от 13,1 процента) и е база за сравнението при анализа, а това изкривява резултатите за 2023 г. в негативна посока. Реалните резултати на индустрията към май определено са доста по-добри", каза Калчев.  

В строителството, сградното строителство бележи ръстове от февруари насам, макар и ниски (0,4 процента за май), докато гражданското и инженерното строителство регистрира спадове спрямо същите месеци на миналата година (3,9 процента за май). Динамиката общо на сектора остава отрицателна. От април към май и трите показателя се влошават с по около един процентен пункт, се отбелязва в анализа. 

"Докато гражданското и инженерното строителство отразява политиката на държавата, а тя беше в криза за периода, динамиката на жилищното строителство (главен елемент на сградното строителство) отразяваше пазарното търсене и предлагане. Те отново формираха висок ръст на цените, които по последни налични данни се увеличиха с 9,5 процента през първото тримесечие на годината (спрямо първото тримесечие на 2022 г.). Въпреки, че се наблюдава известно забавяне в техния ръст (13,4 процента за четвъртото тримесечие на м. г.), цените на жилищата ще продължат да се увеличават, като по наша оценка средното нарастване за 2023 г. ще бъде около 5 процента“, посочи още Калчев.