ОББ: Услугите и индустрията отново са мотори на икономиката

През първото полугодие на 2024 г. българската икономика нарасна реално с 2.0% спрямо същия период на 2023 г., според изгладените предварителни данни на НСИ. Това отчитат в нов анализ експертите на ОББ, в който се коментират ключови тенденции в икономиката на страната.

„От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието - с 1.7% (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 61.7% в него. На този фон, индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2.2%, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18.9%. Селското стопанство нарасна с 0.9% при дял от 4.4%, докато най-малкият бранш, този на строителството (2.6% от БВП), увеличи продукцията си с 1.6%. Все пак, трябва да се отбележи, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

Анализът показва още, че перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, но остават относително песимистични тези за германската икономика. 

„Понижаваме леко прогнозата си за тази година от 2.3% на 2.2% реален растеж на БВП, поради рецесията в Германия, най-големия търговски партньор на България, и задълбочаващата се политическа криза у нас.“, каза още Емил Калчев.

Хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4.0% за месеците от май до юли. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19.4% през май и 18.1% през юни (спрямо същите месеци на 2023 г.).

„Моторът на тази динамика бе публичният сектор, където ръстовете на работната заплата (особено в перманентна предизборна ситуация) не зависят пряко от ограниченията на съответстващ ръст в производителността на труда. Така, конкурирайки се с частния сектор за оскъдните трудови ресурси в страната, публичният сектор дърпаше общото ниво на работната заплата нагоре. Притеснени сме, че ако този подход продължи, той би могъл да  повлияе негативно на конкурентоспособността на българската икономика, като в същото време влоши структурно перспективите пред бюджетните разходи и дефицит на България.“, обясни д-р Калчев.

През август хармонизираната инфлация отново се насочи надолу до 2.4% (спрямо август 2023 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) се задържа на ниво от 3.0%, а потребителската инфлация (по националната методология) отбеляза последващ спад до 2.1%.

„От своя страна средната 12-месечна инфлация, която се взима предвид за приема в Еврозоната, се забави през август до 3.8%. Базата за сравнение: средното от трите страни в Еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1.5 пр.п., също спадна до 2.7%, очертавайки възможност за конвергенция през следващите 3-6 месеца“, прогнозира главният икономист на ОББ Емил Калчев.