Петър Ганев: Източна Европа пое по пътя на дълга като Запада

Темата за това как стигаме до поне 3% дефицит все още не е решена. Това заяви пред БНР старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Дребни промени в разходната част на бюджета ще има. По-големият въпрос е дали ще има смяна на политиката, което вече изисква мнозинството да прекрои в по-сериозна част бюджета. Разходната част е твърде раздута, тя беше такава още в проекта на служебния кабинет. Има известна корекция, но не е много смела. Под въпрос е дали приходите ще се изпълнят в този мащаб, сочи анализът му. Според икономиста рамката следва да е "малко по-консервативна"

ДДС носи 9-10% от БВП, а в тази рамка са заложени 11,5%, тоест има 1,5% под много голям въпрос, обясни Ганев. Той очаква темата за ДДС за ресторантьорите отново да се повдигне заради "поемани ангажименти от различни партии и играчи", но според него нищо не налага връщане към тази мярка, която "ще увеличи дупката в бюджета", с която така или иначе имаме проблем.

Икономистът обърна внимание и върху допълнителните 7 милиарда дълг, които няма да влязат в бюджета, а в държавни дружества и определи това като "втори бюджет в сянка" и "много спорна операция, защото вкарва допълнителна тежест от 7 милиарда върху всички данъкоплатци".

Фискално-структурният план предвижда в добрия случай към 2038 г. да достигнем 40% дълг от БВП, а в по-лошия сценарий - над 50% дълг, каквито нива вече е достигнала Румъния, подчерта икономистът.

Виждаме страни от Източна Европа, които по отношение на дълга поеха по пътя на западните държави. Румъния е такъв пример и в един момент ще мине Германия. Не бива и ние да тръгваме по този път, предупреди Ганев. Той подчерта, че високият дълг води до по-лошо състояние на държавните финанси и до огромен натиск за вдигане на данъци.