Прогноза на Amundi: Глобалната икономика ще продължи да расте през 2023 г. , но с по-бавен темп от 2,2%

Икономика

След тежката 2022 г. инвеститорите нервно наблюдават геополитическото напрежение, европейската енергийна криза и инфлацията. Но перспективите могат да се подобрят с наближаването на момента, когато Федералният резерв на САЩ (ФЕД) ще предприеме стъпки към преразглеждане на своята текуща политика за рязко повишаване на лихвите, като и цените на финансовите активи стават по-привлекателни, се казва в прогнозата за 2023 г. на  групата за управление на активи Amundi.  

Компанията очаква глобалният растеж да продължи, но темпът му да се забави през следващата година до +2,2%, което е спад от +3,4% през 2022 г., като някои развити и развиващи се страни могат да изпаднат в стагнация.

В Европа енергийният шок, усложнен от инфлационния натиск, свързан с последиците от кризата с Covid, остава основната пречка пред растежа. Кризата на увеличените разходи за живот, която ще последва, се очаква да допринесе за рецесия в Европа през тази зима преди да започне бавно възстановяване.

Но това не означава, че инфлацията ще намалее.

В САЩ агресивната монетарна политика от страна на ФЕД (вдигане на лихвите) увеличи риска от рецесия през втората половина на годината, като отново не успя да намали значително инфлацията.

Тази среда с нисък растеж и висока инфлация ще се разпространи върху развиващите се пазари, с изключение на Китай. Намалихме прогнозата за 2023 г. за БВП на Китай от +5,2% до +4,5%. Това е много по-добро от минималните нива на растеж на Китай от 2022 г. (+3,2% и се основава на надежди за стабилизиране на жилищния пазар и постепенно повторно отваряне на икономиката, прогнозират от Amundi.

Инфлацията ще остане упорито висока през по-голямата част от 2023 г. централните банки ще продължат своята политика да правят „каквото е необходимо“, за да избегнат криза в стила на 1970-те години. Вдигането на лихвите се очаква да продължи като мярка, но с по-бавни темпове, отколкото през 2022 г. Европейската централна банка и Централната банка на Англия се изказаха по-предпазливо след последните си среши, предполагайки, че предстои по-малко агресивно вдигане на лихвите. В Япония, покачването на долара, може в крайна сметка да накара Централната Банка също да започне да ограничава паричната си политика (да вдига лихвите). Крайното ниво, до което ФЕД ще вдигне лихвите ще критично, повишавайки шансовете за рецесия в САЩ, ако достигне близо 6%.

Инвестиционни последици

Като се има предвид забавянето на глобалния растеж и възможен спад в печалбите на компаниите през първата половина на 2023 г., инвеститорите трябва да останат предпазливи засега, като златото и облигациите с инвестиционен рейтинг са сред предпочитаните класове активи. Те трябва обаче да имат готовност да адаптират инвестиционнта си политика през годината, за да се възползват от пазарните възможности, които ще се появят, тъй като перспективите стават по-привлекателни. Насрещните ветрове трябва да отшумят през втората половина на 2023 г., благоприятствайки подобряването на бизнес цикъла и давайки възможност за постепенното добавяне на повече рискови активи в портфейлите.

„Облигациите се завръщат“ като атрактивен финансов инструмент с акцент върху облигациите с висок кредитен рейтинг, като същевременно се обръща внимание на валутния риск в свят на различни политики, както и на ликвидните рискове и корпоративната задлъжнялост. Тъй като облигациите предоставят отново възможност за диверсификация след покачването на доходността им през 2022 г. и съществуват рискове за рецесия през следващата година, може да се очаква класическото разпределение на портфейлите 60/40 (акции/облигации) да бъде отново атрактивно. 

 Цените на акциите се очаква потенциално да достигнат атрактивни нива за покупка, след като преминат през преоценка през следващите месеци, с предпочитание към акции от САЩ и към акции предлагащи качество/стойност/висок дивидент. Инвеститорите биха могли потенциално постепенно да увеличат и експозицията към европейски, китайски и циклични акции и към акции на силно подценени компании.

Наличието на постоянна инфлация

прави потенциално атрактивно по-голямото разпределение към реални активи, които са устойчиви на инфлация, като инвестиции в инфраструктура например. Въпреки, че частният дълг премина през по-сериозна преоценка, той предлага добра стойност в повечето си сегменти, а недвижимите имоти могат да бъдат добър диверсификатор

Разликите между развиващите се пазари ще се засилят през 2023 г. Страните с по-благоприятна инфлация и парични политики като Латинска Америка и EMEA (Европа, Близък Изток, Азия) са по-привлекателни. Очакваният обрат в политиката на ФЕД (към забавяне на текущото рязко вдигане на лихвите) би трябвало да повиши привлекателността на акциите на развиващите се пазари като цяло по-късно през годината.

В дългосрочен план ESG темите ще продължат да се възползват от последиците от кризата с Covid-19 и войната в Украйна.

Инвеститорите могат да се възползват от теми като енергийния преход и продоволствената (хранителната) сигурност, както и от тенденциите за връщане на производството (re-shoring), провокирани от геополитиката. Социалните теми ще бъдат отново на фокус, тъй като влошаващият се пазар на труда и инфлацията изискват повече внимание към социалните фактори.

Винсент Мортие, главен изпълнителен директор на групата на Amundi, казва: „2023 г. ще бъде година на две скорости, с много рискове, за които да внимаваме. Облигациите се завръщат, пазарните оценки са по-атрактивни, а промяната в политиката на ФЕД през първата част на годината би трябвало да предизвика интересни входни нива за покупка.“

Според Моника Дефенд, ръководител на Amundi Institute, инвеститорите са изправени пред сериозни предизвикателства през следващата година, забавяне на глобалния растеж, енергиен шок в Европа, постоянна инфлация и рискове от рецесия в САЩ и Европа. Инвеститорите трябва да бъдат предпазливи през 2023 г., но да са готови да се възползват от възможностите в облигациите и акциите, тъй като насрещните ветрове се очаква да отшумят през втората половина на годината. Наред с инфлацията, геополитиката остава ключова за оформянето на макроикономическите тенденции през следващите тримесечия, коментира Моника Дефенд.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Звездите за бизнеса от 14 до 20 септември: Време за превръщане на плановете в конкретни действия
Северна Корея демонстрира ракетна мощ в мащабно военно учение
Трафикът през Ормузкия проток остава силно ограничен
NASA започна подбор на проекти за производство на енергия и ресурси на Луната
Си Цзинпин предложи по-тясно сътрудничество в БРИКС за изкуствения интелект и търговията
Мицотакис: Гърция не заплашва никого, но няма да прави отстъпки
Германските компании наливат повече пари в Китай и рязко свиват инвестициите в САЩ
Русия планира солени глоби срещу финансираните от САЩ медии
15 идеи за бизнес от вкъщи
Гърция отменя имотния данък в малките населени места, включително и за чужденците
Цените на храните вървят надолу: Плодовете поевтиняват с над 10%
Мащабен транспортен проект ще свързва Гърция, България и Румъния
На днешната дата, 17 август. Рождениците днес
Тук сме, за да продължим
Недялко Димитров е новият изпълнителен директор на Telelink Infra Bulgaria
ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ са обединени в нов холдинг
Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?
САЩ налагат забрана за внос на канадски алкохол, мотоциклети и други стоки
МС внася за одобрение промените в Кодекса на труда за нов механизъм за минималната заплата
Учредиха Инициативния комитет, който ще издигне кандидатурите на Андрей Гюров и Георги Кандев
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Строителната продукция в България нараства с близо 5% през юли
Европа преосмисля ВЕИ политиките си: На фокус са инвестициите в електропреносната мрежа
NASA започна подбор на проекти за производство на енергия и ресурси на Луната
Красимир Узунов бе погребан с военни почести