Руската икономика е изправена пред "перфектна буря" през 2025 г.

Руската икономика показа устойчивост през трите години на война в Украйна и западни санкции. С наближаването на четвъртата година от войната обаче икономиката е изправена пред сериозни предизвикателства, а основните създатели на икономическата политика не са на едно мнение как да се справят с тях, предаде Ройтерс.

Икономистите описват перспективите за 2025 г. като „перфектна буря“ с множество негативни фактори, които действат едновременно.

Икономическите проблеми засилват подкрепата на руския президент Владимир Путин за преговори с президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна. На 21 януари Тръмп заяви, че Путин „унищожава Русия“ и посочи високата инфлация.

„Русия е заинтересована от постигането на дипломатическо решение на конфликта в Украйна въз основа на икономически съображения“, заяви бившият заместник-управител на централната банка Олег Вюгин.

Ето кои са петте основни предизвикателства пред руската икономика през 2025 г:

Инфлация

Годишната инфлация в Русия достигна 9,5% през 2024 г., което се дължи на високите разходи за военни цели и национална сигурност, които ще съставляват 41% от общите разходи на държавния бюджет през 2025 г., на държавните субсидии за заеми и на спираловидния ръст на заплатите в условията на недостиг на работна ръка.

През последните 15 години инфлацията е била по-висока само през 2022 г., първата година от нахлуването на Русия, и по време на икономическата криза от 2014-2015 г., последвала анексирането на Крим.

Инфлацията е на първо място в списъка на икономическите проблеми в проучванията на общественото мнение, като цените на основните хранителни продукти като масло, яйца и зеленчуци отбелязаха двуцифрен ръст през миналата година.

Тя се отразява на доходите на най-уязвимите групи, като реалните пенсии са намалели с 0,7% от януари до ноември 2024 г.
Централната банка се бори с инфлацията, като повишава лихвените проценти.

Президентът Путин заяви, че лихвеният процент не бива да бъде единственият метод за борба с инфлацията, и призова правителството да осигури стабилно предлагане на стоки и услуги, за да ограничи ръста на цените.

Високи лихвени проценти 

Руската централна банка повиши лихвените проценти до 21% през октомври, което е най-високото ниво от първите години на управлението на Путин, когато Русия се справяше с хаоса след разпадането на СССР.

Критиците твърдят, че високите лихвени проценти вредят на гражданските сектори на икономиката, докато силно субсидираният сектор на отбраната остава имунизиран. Известни бизнес лидери казват, че при сегашната цена на капитала от около 30% и маржове на рентабилност от не повече от 20% в повечето сектори, инвестициите са спрели.

Високите лихвени проценти увеличават рисковете от фалити на предприятия, особено в уязвими сектори като недвижимите имоти, които бяха засегнати от мерките за забавяне на кредитирането, включително спирането на държавните субсидии за жилищни кредити.

Бюджетен дефицит

Бюджетният дефицит на Русия достигна 1,7% от БВП през 2024 г., докато Фондът за национално богатство на страната, основният източник на финансиране на дефицита, е изчерпан с две трети през трите години на война.

Правителството повиши данъците, за да намали дефицита до 0,5% от БВП през 2025 г., но приходите му също могат да намалеят поради последните енергийни санкции на САЩ, насочени към петролния и газовия сектор на Русия.

Някои икономисти смятат, че правителството няма да има друг избор, освен да повиши допълнително данъците, ако военните разходи останат на същото ниво.

Волатилност на рублата

На 2 януари рублата падна до най-ниското си ниво от март 2022 г. след месеци на нестабилност, свързана с въздействието на западните санкции, които възпрепятстваха международните транзакции на Русия и нарушиха притока на чуждестранна валута.

Въпреки че по-слабата рубла помага на правителството да намали бюджетния дефицит, тя се очаква да подхранва допълнително инфлацията в средносрочен план, увеличавайки цената на вносните стоки.

Руският валутен пазар беше трансформиран от санкции, като китайският юан се превърна в най-търгуваната чуждестранна валута, докато търговията с долари и евро се премести на непрозрачния извънборсов пазар.

.