Сделките с недвижими имоти в Европа се сринаха до 13-годишно дъно

Сделките с недвижими имоти в Европа се сринаха до 13-годишно дъно

"Дълбокото замразяване", което обхвана европейските пазари на недвижими имоти след скока на разходите по заемите, се влоши в началото на 2024 г., като сделките паднаха до най-ниските си нива от 2011 г. насам, съобщава Блумбърг.

Общата сума на сделките с недвижими имоти в размер на 34,5 милиарда евро за първото тримесечие на 2024 г. представлява спад с 26% в сравнение с вече ниските нива година по-рано, според данни, събрани от MSCI Real Assets и цитирани от агенцията.

Това представлява седми пореден тримесечен спад, тъй като несигурността относно момента на намаляване на лихвените проценти от страна на централните банки продължава да вбива клин между ценовите очаквания на купувачите и продавачите на недвижими имоти.

Офис имотите, които представляват най-голямата част от пазара на бизнес имоти, доведоха до спадовете в сделките през първото тримесечие, като обемите намаляха с 45%. Данни за Париж бяха особено мрачни, като френската столица регистрира най-лошото си тримесечие за продажби на офиси, със сключени едва осем сделки на обща стойност под 500 милиона евро, показват данните.

По-високите лихвени проценти предизвикаха рязка корекция в европейските пазари на недвижими имоти, изострена от променящите се модели на работа и нарастващите екологични изисквания, които натежават особено силно върху по-старите офис сгради. Но тъй като се очаква лихвите да започнат да се понижават в рамките на близките месеци с оглед на отслабващата инфлация, много потенциални продавачи задържат своите имоти с надеждата цените скоро да започнат да се възстановяват.

"След много бавната 2023 г. имаше надежди, че европейските инвестиции в имоти ще започнат да се покачват през първото тримесечие на 2024 г.", посочи Том Лийхи, ръководител на отдела за изследване на недвижимите активи на MSCI. "Но продължаващото и понякога болезнено пренастройване към края на исторически ниските лихвени проценти означава, че пазарът остава трудно място за трансакции", добави той.

Въпреки че повечето продавачи се придържаха към своите ретроспективни счетоводни стойности и се съпротивляваха на намаленията на цените, някои нямаха избор поради падежа на дългови плащания или изтичане на срока на финансиране. Това постепенно създаде достатъчно трансакционни доказателства, за да накара стойностите на имотите да се понижат, повишавайки очакванията, че пазарът скоро ще намери дъно и обемите може да започнат да нарастват, отбелязва Блумбърг, цитирана от БТА.

Но несигурността относно момента на намаляване на лихвените проценти удължи погрешните очаквания, като някои доставчици сега са по-уверени, че цените ще се възстановят, въпреки че офертите продължават да отразяват повишените разходи за заеми. Моделирането на MSCI установи, че все още има разлика от 20% между исканите цени за офиси в Лондон и постигнатите стойности на завършените сделки.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
50 от най-полезните сайтове в интернет
22 цитата, които родителите ще оценят
Унгарските власти откриха близо 20 млн. долара в брой при разследване срещу бивш министър на Орбан
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Евтино и лесно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години