Швейцария се опитва да ограничи бума на миграцията на работници от ЕС

Икономика

Швейцария се опитва да ограничи имиграцията от своя най-голям търговски партньор - Европейския съюз, тъй като бумът на заетостта, задвижван от бизнес модела на страната с ниски данъци, превръща нарастването на населението в политически "горещ картоф", предаде Ройтерс.

Въпросът помогна за провалянето на преговорите през 2021 г. за преразглеждане на правилата, регулиращи годишната търговия на стойност около 300 млрд. швейцарски франка (338 млрд. долара), и заплашва да го направи отново, след като Брюксел и Берн подновиха преговорите през март, стремейки се да постигнат споразумение до края на годината.

"Защитна клауза" в споразумението с ЕС

Тъй като бързото нарастване на населението подхранва призивите на швейцарските националисти за отхвърляне на по-тесните връзки с блока, Швейцария се опитва да въведе „защитна клауза“ в споразумението с ЕС, която ще ѝ позволи да контролира имиграцията, твърдят дипломати и законодатели.
Откакто през 1999 г. Швейцария си осигури неограничен достъп до единния пазар на ЕС, икономиката ѝ се развива по-бързо от тази на Германия, Австрия, Франция и Италия, чиито съседи изоставаха в растежа си през предходното десетилетие. Ръстът на работните места е по-бърз, а средните заплати са се увеличили повече.

„Това е резултат от успешната история на нуждата от много работници в Швейцария“, казва Петер Фишер, председател на борда на директорите на металообработващата компания Fischer Reinach. Той иска споразумението да бъде актуализирано, така че швейцарските фирми да могат да продължат да наемат свободно работници от 27-те страни от ЕС.

Швейцарското министерство на външните работи заяви, че правителството разбира колко важно е свободното движение за икономиката и иска да установи конкретика по механизма за защита.

„За правителството е от решаващо значение свободното движение на хора и имиграцията от ЕС да се осъществяват на пазара на труда, а не в системата за социално подпомагане“, се казва в съобщението.

В основата на загрижеността на правителството е стремежът на най-голямата група в долната камара на парламента - дясната Швейцарска народна партия (SVP), да запише ограниченията върху населението в закона.

SVP твърди, че инфраструктурата ще бъде претоварена, а наемите ще скочат, ако не се спре нарастването на населението до 10 млн. души до 2050 г. - число, което е на път да бъде достигнато много по-рано.

Свободата на движение е стълб на единния пазар и дипломатите не очакват да бъде официално ограничена. Но те изразяват увереност, че може да се постигне споразумение.

След като през 2016 г. Великобритания гласува за излизане от ЕС, Брюксел се стреми да убеди една от най-богатите страни в света да го приеме.
Това обаче няма да е краят на проблема. Швейцарският парламент ще трябва да одобри всяка сделка, както и швейцарските гласоподаватели, ако - както е вероятно - по-късно тя бъде подложена на референдум.

Швейцария е силно зависима от имигрантите. По официални данни около 27% от населението са чужденци - над четири пъти повече от средното за ЕС.

Много компании са се преместили в Швейцария, за да се възползват от ниските данъци - нещо, което е струвало скъпо на съседите ѝ от ЕС, казва Жаклин Бадран, бизнес дама и федерален депутат от лявоцентристката партия на социалдемократите.

„Ние им отнехме данъчната основа“, каза тя. „Ако искаме по-малко имиграция, трябва да спрем да привличаме капитали.“

Според данни на ОИСР комбинираната ставка на корпоративния данък в Швейцария през 2023 г. от общо 19,7% е с над 10 процентни пункта по-ниска от тази в Германия. Тя е по-ниска от тази на Италия с осем пункта, на Франция с шест пункта и на Австрия с повече от четири пункта.
В някои швейцарски кантони, като например Цуг, ставката е далеч по-ниска.

Нови хоризонти 

На глава от населението в Швейцария се намират около три пъти повече компании от класацията Fortune Global 500, отколкото в Съединените щати, начело с корпоративни гиганти като Nestle, Glencore, Roche и Novartis. Ако компаниите вече нямат същата свобода на наемане, те ще трябва да търсят други възможности, казва Роланд Мюлер, ръководител на Швейцарската асоциация на работодателите. „Тогава се насочвате към преместване на работни места, преместване на производството и т.н.“, каза той пред Ройтерс.

Несигурността относно бъдещите търговски правила вече накара някои фирми да разширят дейността си извън Швейцария. Компанията за медицински технологии Ypsomed планира около 1,5 млрд. евро (1,58 млрд. долара) инвестиции в нови фабрики и съоръжения през следващите пет години, но по-малко от една десета от тях ще бъдат в Швейцария, заяви главният изпълнителен директор Симон Мишел. „Защо да имам повече фабрики тук, ако не мога да докарам хората?“, попита Мишел, член на парламента и водещ защитник на актуализирането на споразумението между Швейцария и ЕС.

Швейцарският медико-технологичен сектор е на предната линия на предприятията, които усещат негативното влияние на остарелите разпоредби.
През 2021 г. споразумението за взаимно признаване на индустрията с ЕС изтече с появата на нови правила, което лиши фирмите от безпрепятствен и недискриминационен достъп до единния пазар.

За да го заобиколят, те трябваше да пререгистрират продуктите си в Европа. Между 2019 г. и 2021 г. Ypsomed е похарчила около 30 млн. швейцарски франка за регистриране на дейността си в Германия и за получаване на разрешение за продуктите си за пазара на ЕС, каза Мишел.

„Така че след 40 години от регулаторна гледна точка вече не сме швейцарска компания, а европейска, германска фирма“, поясни той той.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Петролът поевтиня фона на по-добрите перспективи пред предлагането
Слави Трифонов премахна паметната плоча на "Петрохан"
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Иран е готов да отвори Ормузкия проток, ако САЩ намалят военния натиск
Кристалина Георгиева: AI може да удари трудовия пазар като цунами
САЩ и Великобритания изстреляха за първи път тежко торпедо от безпилотен подводен дрон
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Ефективен подход към неразплатените вземания
България е на първо място в ЕС по ръст на възнагражденията през второто тримесечие
Гърция подготвя нови мерки срещу високите цени на горивата
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Земята е загубила 12,5 трилиона тона лед от Гренландия и Антарктида за 47 години
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Проект на Комисията за регулиране на съобщенията: Всеки апартамент и къща да имат собствен пощенски код
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Депозитите в tbi bank вече могат да защитят спестяванията от прогнозираната инфлация
Времето: Следобед ще е облачно, но без валежи
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Мерц: Германия планира мерки срещу рекордно високите цени на горивата
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения