СNN: Растящите военни разходи означават все по-голяма икономическа болка за Русия

"Нямаме ограничения за финансирането. Страната, правителството ще осигури всичко, което армията поиска", заяви руският президент Владимир Путин на среща на висшия военен състав през декември 2022 г.  Осемнадесет месеца след началото на войната в Украйна Путин изглежда спазва това обещание. Но той го прави все по-често за сметка на друг, неизказан договор с руския народ: да поддържа икономическата стабилност у дома, съобщава CNN.

Няколко седмици преди декемврийската среща Путин е подписал закон за бюджета, в който за "национална отбрана" през 2023 г. са заделени 4,98 трилиона рубли - 52 милиарда долара по текущия обменен курс - малко повече от миналогодишните разходи. Но според правителствен документ, видян от Ройтерс по-рано този месец, тази прогноза вече е удвоена до 9,7 трилиона рубли (101 млрд. долара). Това е почти три пъти повече, отколкото Русия е похарчила за отбрана през 2021 г., преди пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Тези цифри вероятно подценяват общата сума, изразходвана за военните усилия на Русия. Стокхолмският международен институт за изследване на мира, който следи военните разходи по света, изчислява, че редът "национална отбрана" в официалните бюджети на Русия представлява само около три четвърти от общите военни разходи.

Ричард Конъли, специалист по руската икономика в  британския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността, също предполага, че военните разходи през тази година ще надхвърлят значително 100 млрд. долара. Според него преди войната Русия обикновено е отделяла около 3-4% от годишния си брутен вътрешен продукт за отбрана, но сега те могат да бъдат между 8 и 10%.

Ако се вземат предвид цените на стоките и услугите в Русия, равностойната сума в доларово изражение за 2023 г. изглежда още по-висока, вероятно по-близо до 300 млрд. долара, смята Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност.

Щедростта на Кремъл към въоръжените му сили вече има висока икономическа цена

Бюджетният дефицит на Русия - разликата между разходите и приходите - се увеличи рязко от началото на войната, тъй като приходите от износа на петрол и газ бяха засегнати от западните санкции и големите отстъпки за останалите купувачи. По-ниските цени на енергията през тази година и съкращенията на производството, целящи да ги подкрепят, увеличиха натиска.

Приходите от петролния и газовия сектор са с 41% по-ниски през периода януари-юли, отколкото през същия период на 2022 г.

Това означава, че на правителството се налага да взема повече заеми. Държавният дълг, който понастоящем възлиза на 14,9% от БВП, ще се увеличава.

"Ще увеличаваме дълга си, това е безнадеждна ситуация. Ще трябва да го направим, защото разходната ни част расте", заяви миналия месец заместник-министърът на финансите Ирина Окладникова. Планът е да се остане в "безопасната граница" от 20% от БВП, добави тя. Русия все още е една от най-малко задлъжнелите страни в света, отчасти благодарение на приходите си от енергоносители и други суровини, припомня CNN.

Износът на Русия все още е по-голям от стойността на вноса, въпреки че последният се увеличава благодарение на големите военни разходи. Но този излишък спадна с 85% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2022 г., което опасно доближи страната до дефицит.

Страните с такъв дефицит по "текущата сметка" обикновено разчитат на приток на чуждестранен капитал. Но това е по-малко възможна опция за Москва, заради санкциите, каза Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, пред CNN.

"Русия не може да взема заеми от чужбина, тя е блокирана от западните капиталови пазари", каза Пийч.

Освен това Русия не може да се възползва и от голямата част от валутните резерви на централната си банка, които са замразени на Запад. Това означава, че тя може да бъде принудена да ограничи вноса.

Според Руската централна банка бързо изчезващият излишък е допринесъл за обезценяването на рублата. През тази година валутата е загубила над 30% от стойността си, като по-рано този месец отслаби до 100 рубли за долар.

Рублата все още може да продължи да пада, заяви Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност пред CNN.

"Последното нещо, което те [правителството] искат, е руснаците да загубят доверие в руската валута и тогава в някакъв момент може би ще започнат да обменят всички рубли в чуждестранна валута, защото тогава ще се получи порочен кръг. И това наистина може да доведе до някаква валутна криза в Русия", каза той.

По-слабата рубла води до повишаване на цените, заяви руската централна банка на 15 август, когато на спешно насрочено извънредно заседание повиши основния си лихвен процент с 3,5 процентни пункта до 12%. Политиците заявиха, че решението - взето ден след като рублата достигна 17-месечно дъно спрямо долара - е "насочено към ограничаване на рисковете за ценовата стабилност".

Годишната инфлация на потребителските цени достигна 4,3% през юли, надхвърляйки целта на централната банка от 4%.

Възможно е да се наложи ново повишаване на лихвените проценти или дори повторно въвеждане на контрол, целящ задържане на долара в Русия, въпреки че това вероятно ще забави икономическия растеж.

От друга страна, нарастващите военни разходи стимулират промишленото производство на Русия, а с това и БВП. Миналия месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на БВП на страната през тази година до 1,5% от 0,7%, които предвиждаше през април, като отбеляза, че "големият фискален стимул" е двигател на икономическата сила на Русия.

Въпреки това "това не е видът растеж, на който трябва да се радваме", каза Александра Суслина, независим икономист, напуснала Русия малко след инвазията в Украйна.

"Ако произведете танк, това, разбира се, има голям принос за формалния ръст на БВП. Но този танк няма да изоре поле... няма да ви помогне да учите хората или да им осигурите медицинско лечение. Това не е стимул за по-дългосрочно развитие", казва тя пред CNN.

Икономистите признават, че досега икономиката на Русия се е представила по-добре от очакваното. Суслина твърди, че традиционната издръжливост на руския народ е послужила като "допълнителен ресурс".

"Съветското наследство е научило хората да живеят буквално в бедност, да не разчитат на нищо", каза тя. "И те са готови да останат дълго време в този режим на оцеляване."

Александра Прокопенко, научен сътрудник в Центъра "Карнеги Русия - Евразия" в Берлин, допълва, че руските политици и бизнесът също умеят да се справят с кризите.

Но...напрежението върху икономиката се засилва

Въпреки че цените на петрола се повишиха от края на юни, те все още са далеч под миналогодишните върхове, които помогнаха на Москва да преодолее въздействието на санкциите. Приходите ѝ от износ на петрол през юли са с 4,1 млрд. долара по-ниски от тези преди година, според оценки на Международната агенция по енергетика.

"Русия е в положение, в което просто не може да живее с много по-ниска цена на петрола. Макроикономическата стабилност зависи от това дали цените на петрола ще се задържат на сегашните нива", заяви Пич от Capital Economics.

Прокопенко заяви, че Русия може да бъде в състояние да финансира войната още около година, но ако тя се проточи повече, правителството ще трябва да направи "труден избор".

"Компромисът ще бъде, че ще трябва да се повишат данъците или да се намалят разходите за инфраструктура, като изграждане на пътища и поддържане на мостове, защото военните разходи ще изискват все повече и повече от бюджета", казва още Александра Прокопенко пред CNN.

Лиъм Пийч се съгласява, като казва, че в близко бъдеще Русия ще трябва да запълни бюджетния си дефицит и може да повиши данъците върху най-печелившите сектори на икономиката, като банките и енергийните компании.

"Най-големите руски фирми ще стават все по-подвластни на управляващите. Цената на по-голямото държавно участие, изолацията от Запада и продължаващия ангажимент към военните цели ще бъде отслабването на перспективите за растеж и жизнения стандарт на Русия", написа той в бележка от миналия месец.