В кои държави работата от вкъщи е най-разпространена?

Обединеното кралство е лидер по популярност на работата от вкъщи сред 18 европейски държави. Служителите на острова работят средно по 1.8 дни седмично от дистанция. В по-широк мащаб тази стойност поставя Великобритания на второ място от общо 40 държави, показват данните от Глобалното проучване на работните практики (G-SWA), цитирани от Euronews.

Изследването показва, че тенденциите в дистанционната работа са се променили след пандемията от COVID-19. Анкетата е проведена между ноември 2024 г. и февруари 2025 г., обхваща работещи на пълен работен ден на възраст между 20 и 64 години с висше образование.

Докато средното глобално ниво на т. нар. "хоум офис" е 1.2 дни седмично, стойностите варират значително в изследваните 40 държави — от едва 0.5 дни в Южна Корея до 1.9 дни в Канада.

Защо Великобритания е лидер в дистанционната работа?

Според д-р Джеват Гирай Аксой, водещ икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие и доцент по икономика в Кингс Колидж Лондон, няколко фактора обуславят водещата позиция на Обединеното кралство.

„Великобритания има висока степен на културен индивидуализъм, който е силно свързан с комфорта при дистанционната работа“, казва Аксой.

Той допълва, че строгите и продължителни локдауни в страната по време на пандемията са ускорили изграждането на инфраструктура и норми за работа извън офисите. Освен това британският пазар на труда е силно концентриран в сектора на услугите — като финанси, консултации и медии — където този тип заетост е реалистична възможност.

„Британските служители вече имат силни и трайни предпочитания към хибридния модел на работа, обикновено желаейки 2–3 дни от вкъщи седмично. Това вече не е просто бонус за служителите, а основно очакване“, подчертава той.

Аксой предупреждава, че фирмите, които пренебрегват тази реалност, могат да срещнат сериозни затруднения  с привличането и задържането на кадри — особено в конкуренция с други англоезични държави, които са приели гъвкавите модели.

В Европа след Великобритания се нареждат Финландия (1.7 дни) и Германия (1.6 дни). Нивата на дистанционна работа също са сравнително високи в Португалия (1.5 дни), както и в Унгария и Нидерландия (по 1.4 дни).

Служителите в Чехия, Италия и Швеция работят от вкъщи средно по 1.3 дни седмично, малко над глобалната средна стойност. Румъния, Испания и Австрия се изравняват с глобалната средна стойност от 1.2 дни.

Какво обяснява различията в популярността на хоум офиса?

Според Аксой различията между европейските страни се дължат на съвкупност от структурни, културни и икономически фактори.

„Най-силният предиктор е индивидуализмът — културна черта, която поставя акцент върху личната автономия, самостоятелността и независимостта за сметка на колективните цели и строгия контрол“, казва той.

Към това се добавят и други причини - тежестта и продължителността на локдауните, гъстотата на населението и икономическата структура на всяка страна. Например, държави с по-голям дял на секторите, подходящи за дистанционна работа — като ITи финанси — по-лесно внедряват хибридни модели. Гъстонаселените страни също по-често позволяват дистанционна работа заради по-дългите пътувания до офиса.

Защо Гърция има най-нисък дял?

Гърция отчита най-ниския дял на дистанционна работа в Европа — едва 0.6 дни седмично.

„Отчасти това се дължи на структурата на гръцката икономика, която разчита силно на сектори като туризъм, търговия на дребно и хотелиерство — дейности, които изискват физическо присъствие“, обяснява Аксой.

 Той отбелязва, че дигитализацията и управленските практики са били слабо развити преди пандемията, което вероятно е забавило нормализирането на дистанционната работа.

Скандинавските страни със смесени резултати

Докато Финландия е на второ място в Европа с 1.7 дни дистанционна работа седмично, Норвегия и Дания отчитат значително по-ниски стойности — само по 0.9 дни. Швеция се намира по средата с 1.3 дни, което показва ясно разделение в тенденциите в Скандинавия.

Аксой обяснява, че Финландия има малко по-високо ниво на индивидуализъм и дългогодишен акцент върху баланса между работа и личен живот, както и автономия на служителите, в сравнение с Норвегия и Дания, където управленските подходи са по-консервативни.

„Финландските организации, особено в публичния сектор и технологичната индустрия, са били пионери в прилагането на гъвкави политики още преди пандемията“, добавя той.

Сред петте най-големи икономики в Европа Франция има най-ниско ниво на дистанционна работа — средно само 1 ден седмично. Турция я следва със 0.9 дни, а Полша е малко по-напред с 1.1 дни.

Нивата на дистанционна работа се стабилизират

Общо взето, работата от вкъщи намалява в глобален мащаб — от 1.6 дни седмично през 2022 г., до 1.33 дни през 2023 г. През 2024 и 2025 г. спадът е много по-слаб — до 1.27 дни.

Изследването заключава, че от 2023 г. насам нивата на дистанционна работа са се стабилизирали.

„Но стабилността не означава застой. Могат да настъпят постепенни промени — под влияние на нови технологии, променяща се демография или еволюиращи условия на пазара на труда“, отбелязват още авторите на изследването.