Защо Германия не харесва предложенията на ЕС за дълговата реформа

Финансовите министри на ЕС започнаха миналата седмица разговори за адаптиране на фискалните правила на блока към реалностите след пандемията на високи дългове и значителни нужди от инвестиции. Някои страни обаче не са доволни от първата "чернова", особено Германия.

Кои правила ще бъдат реформирани?

ЕС обсъжда как да коригира правилата, които регулират националните бюджети, известни като Пакт за стабилност и растеж, пояснява "Ройтерс". Съгласно Договора от Маастрихт бюджетният дефицит на дадена страна не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт, а общият държавен дълг не трябва да надхвърля 60% от БВП. Двете най-важни фискални правила обаче ще останат замразени до края на годината след като бяха временно отменени през 2020 г. заради пандемията от COVID-19.

Защо има нужда от реформа?

Теоретично, нарушаването на тези правила води до санкция с глоба. Това обаче никога не се е случвало в историята на ЕС и е малко вероятно да се случи. Повечето държави не спазваха изискванията за финансова стабилност и преди 2020 г.

Някои държави отстояват позицията, че тези правила не са реалистични, особено в постпандемичната реалност на висок публичен дълг и преминаване към икономика с нулеви емисии на фона на криза на разходите за живот.

Какво предлага ЕС?

Комисията на ЕС предложи да се прилага индивидуален подход за намаляване на дълга. Това означава Комисията да преговаря с конкретен план за намаляване на дълга с всяка отделна държава. Вместо да прилага универсални правила, Комисията е готова да възприеме по-гъвкав подход, като вземе предвид настоящите и бъдещите условия във всяка държава, за да намери осъществим път към целите за намаляване на държавния дълга.

Комисията предложи и държавите да разполагат с четиригодишен период, за да насочат дълга си към стабилно намаляване чрез подходящо определяне на нетните първични разходи всяка година. Това би облекчило тежестта за страни като Италия, чийто публичен дълг е 148 % от БВП, или Гърция със 186 % от БВП. Четирите години могат да бъдат удължени до седем, ако това е оправдано с инвестиции в области, които са приоритет за ЕС, като борбата с изменението на климата, или с реформи, които подобряват устойчивостта на дълга.

Защо Германия отхвърля това предложение?

Германският министър на финансите Кристиан Линднер обаче е за "многостранен подход, основан на правила". Германия критикува двустранните преговори между Европейската комисия и отделните държави, като твърди, че адаптираните правила ще означават, че не всички държави са равнопоставени. Германия иска ясни правила, с числови референции и референтни стойности, приложими за всички страни, за да могат да се правят сравнения.

Вторият аргумент е, че по-дългите и индивидуално договорени пътища за намаляване на дълга ще насърчат правителствата да отложат трудните решения за времена, които са по-близо до края на действащия срока. А според Линднер е от съществено значение дефицитът и съотношението на дълга да се намаляват едновременно във всяка фаза на корекция.

Има ли Германия съюзници?

Страни като Дания и Нидерландия смятат, че по-бедните южни страни нямат фискална дисциплина. Миналата седмица, когато започнаха преговорите за реформите, германският министър на финансите посети Финландия и Австрия - страни със сходна позиция по отношение на фискалните правила.

Има ли място за компромис?

"Германия признава, че някои държави членки се нуждаят от малко по-гъвкави пътища за корекции във времето", заяви Линднер пред Ройтерс, като добави, че наблюдението на правилата трябва да стане по-обвързващо.

За държавите с публичен дълг, надвишаващ 60% от БВП, правилата предвиждат дългът да бъде намален с 1/20 от превишението, средно за три години.

"Няма да ни бъде от полза, ако имаме много амбициозни срокове, а в същото време стигаме до все по-високи нива на дълга", каза Линднер пред Ройтерс.

Какво означава това за финансовите пазари?

Финансовите пазари приветстват всичко, което се възприема като укрепване на инфраструктурата на еврозоната и благоприятстване на сближаването, какъвто беше случаят с фонда на ЕС за реакция при пандемии от следващо поколение.

Дълговата реформа вероятно ще укрепи еврото и ще намали спредовете на доходността на държавните облигации спрямо Германия. След като бъдат постигнати споразумения, реформата на Пакта за стабилност и растеж с цел адаптиране към реалностите след пандемията би могла да помогне за избягване на фрагментацията в рамките на блока.