Думите ни вдигат нагоре. Думите ни свалят надолу

В Библията четем, че “в началото бе Словото”. Наистина ли езикът е толкова основополагащ за нашето битие? Използваме езика, за да общуваме, затова оставаме с впечатлението че думите са вторични спрямо случващото се в света, т.е. че езикът описва реалността, но не й влияе. Все повече изследвания в психологията, мениджмънта и икономиката обаче доказват, че езикът играе активна роля в живота на хората, организациите и обществата.

Начинът, по който говорим, определя нашите възприятия за света, за другите хора и за самите нас; нашите представи за това кое е възможно, подходящо и правилно. Тези представи в последствие определят нашето поведение. В този смисъл, думите са в основата на всичко, което се случва на хората, организациите и дори на цивилизациите.

Помислете си за хората, които познавате – вашето семейство, фирма, и приятели; техните семейства, фирми, и приятели. Всички тези социални групи говорят по различен начин. Някои от тях са шумни, други говорят по-тихо. Едни се изслушват внимателно, докато други постоянно се прекъсват. Езикът, който те използват, е също различен – едни говорят езика на самосъжалението, други – езика на съпричастността. Ако се замислите малко повече за същите тези хора и организации, ще си дадете сметка, че и техните постижения са също различни – някои са по-успешни от други. Може ли различията в езика да обяснят различията в успеваемостта? Изненадващият отговор е - Да!

Ако думите имат значение, естествено възникват следните въпроси. Кое определя езика? Какви са връзките между езика и поведението? И най-важното, може ли хората и бизнеса да подобрят своите резултати, ако променят начина, по който говорят? Аз вярвам, че могат. Но за да го направят, хората, организациите и обществата трябва да си дадат сметка за езика, който говорят и неговите последствия. А това не е лесно. Повечето време ние сме дълбоко потопени в съществуващите навици и норми на поведение, и е изключително трудно да погледнем заобикалящата ни действителност с различен поглед.

Христо Пирински, професор по финанси в американския университет „Джордж Вашингтон”. Целият текст – в „Мениджър” през януари