Балтийските еднорози в подкрепа на публичните услуги*

Преди десетина години малцина са си представяли как ще изглежда днешната стартъп екосистема в балтийските страни. Днес Литва, Латвия и Естония могат да се похвалят с тринадесет еднорога – стартиращи компании, оценени на над 1 млрд. евро, и други 5000 по-малки стартъпа – най-високата концентрация на глава от населението в света.

Докато стартиращите компании променят икономиката на балтийските държави, естеството на техните организации може да помогне за трансформирането не само на други бизнеси, но и на правителството. Въпреки че в световен мащаб са известни като лидери на дигиталното правителство и трите балтийски държави тепърва започват да си сътрудничат със стартиращи фирми в това пространство, като GovTech Lab в Литва е водеща.

Като цяло стартиращите еднорози са усвоили изкуството да използват технологии за решаване на общи предизвикателства и след това да мащабират своите иновации в световен мащаб. На основателите на стартиращи фирми често се гледа като на пример за стратегически мислители, способни да забележат неефективността на пазара и да създадат готови решения за разрешаването им. Един сектор, който исторически е бил пълен с неефективни процеси, наследени системи и технологии от старата школа, е правителството.

Наскоро Вилнюс бе домакин на конференцията GovTech Baltic Leaders, където се срещнаха представители на два стартиращи еднорога – Повилас Подерскис, главен оперативен директор в Nord Security, бивш главен изпълнителен директор на Администрацията на градска община Вилнюс, и Мартин От, главен изпълнителен директор на Taxfix. И двата разговора бяха модерирани от Грета Монставис, съосновател и главен изпълнителен директор на Katalista Ventures. Те споделиха своите мисли за това какво могат да научат правителствата от компании като тях.

Важни са гражданите 

Стартъпите изграждат продукти около своите потребители, а не въз основа на техните вътрешни процеси. Ориентираността към потребителя, простотата и интуитивността често са техните конкурентни предимства пред наследените играчи на пазара. Цифровите обществени услуги обаче, често имат повече прилики със старите корпорации, отколкото със стартиращите компании. Обмяна на сложни бюрократични съобщения на прост език, разграничаване и персонализиране на преживяванията за различни хора (напр. различни процеси за ученик или възрастни), гарантиране, че различните формуляри са предварително попълнени, доколкото е възможно – това са основните уроци, които правителството може (и в някои случаи вече е) да вземе от света на стартиращите компании.

Итерация и тестване

Стартиращите компании често са най-добрите примери за гъвкавост. Само чрез непрекъснато тестване, обратна връзка и итерация те могат да създадат продукти, които наистина отговарят на глобалните потребности. Те могат бързо да намерят това, което работи, да се насочат към по-добри решения и да се откажат от неподходящите функции или продукти. Разбира се, правителствата и фирмите по своята същност са различни в това пространство – ако дадена обществена услуга изглежда не привлича голям интерес, правителството не може просто да реши да я замени с друга, тъй като често са обвързани от закона да я предоставят. Освен това мястото за итерация трябва да бъде избрано внимателно – итерациите и тестването трябва да се извършват с ограничено прекъсване на живите системи.

Въпреки това наличието на непрекъснати вериги за обратна връзка и анализирането на точките за отпадане по време на услугата трябва да станат част от ежедневния дневен ред за служителите на цифровите обществени услуги.

Кръстосана функционалност

Еднорозите често са достатъчно пъргави, за да изградят многофункционални дизайнерски екипи. Това гарантира, че предизвикателствата в цялата организация са споделени, докато уменията, перспективите и знанията не са изолирани между отделите. Често изграждането на иновативни продукти без многофункционални екипи е невъзможно. Разрушаването на тези силози е едно от ключовите решения за публичния сектор. За предизвикателства, като климат или демографска промяна, същите междуфункционални способности са от съществено значение за намирането на готови решения.

Грижа за талантите

Талантът е в основата на създаването на най-добрите продукти и услуги. Въпреки това има глобален недостиг и конкуренция за дигитални таланти. Еднорозите вече са разбрали това и се опитват да се конкурират, като предоставят по-високи заплати, творческа работна среда и други предимства. Оценяването и значението на таланта трябва да се поеме и от организацията в публичния сектор. Въпреки че често не могат да предложат подобни високи заплати, организациите от публичния сектор биха могли да се съсредоточат повече върху въздействието и целта на обществената услуга, като по този начин привличат вниманието на по-младите поколения, за които социалната цел е сред първите критерии.

Привличане на външни сътрудници

Големите технологични платформи и социални мрежи са изградили API или други инструменти, за да гарантират, че външните разработчици могат да се свързват с техните системи, да създават и интегрират нови инструменти. Това може да помогне на самите платформи да растат и да се развиват, когато станат част от по-голяма мрежа.

Създаването на стандартизирани API заедно с лесно достъпна документация е нещо, което цифровите платформи за обществени услуги и организациите, които ги управляват, могат да научат. Това би помогнало на стартъпите да изградят вълнуващи нови инструменти върху вече съществуващи цифрови услуги, без да поставят тази тежест единствено върху публичния сектор. 

Стартъпите и правителствата са различни. И все пак публичният сектор може да научи различни методи и техники от стартиращи фирми и да ги приложи в решаването на предизвикателствата, пред които е изправен публичният сектор.

*Изтоник: The Baltic Times. Заглавието е на Мениджър Нюз.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка