Визия и мисия с мисъл за хората

Медицината на бъдещето е в намирането на перфектната симбиоза между човешкия ум и потенциала на технологиите, казва генералният мениджър на „Рош“ за България Хишам Сабри. Той има дългогодишен опит в сферата на здравеопазването. От януари 2003 г. заема последователно различни позиции в четири мултинационални фармацевтични компании. Към екипа на Roche* се присъединява през януари 2015 г., заемайки различни ръководни длъжности в Саудитска Арабия, Ливан, Йордания, Сирия и Палестина. Завършва фармацевтични науки в университета в Кайро. Получава и магистърска степен по бизнес администрация със специализация по маркетинг от университета в Лестър.

- Roche отбелязва 125-години. Какво утвърждава лидерството ви в научноизследователската работа?

- Перфектната симбиоза от визия за новаторство и ценности, които следваме и никога не отстъпваме от тях. Най-важни са хората, които формират средата, в която работим, пълна със смисъл и бъдеще. В днешния свят е много трудно някой да „пробие“ с нещо уникално не само в здравеопазването. Това се случва заради улеснения достъп до информация и дигитализацията. Историята на Roche е впечатляваща. Започнала с една смела идея преди 125 години, от един предприемач и бих казал доста смел човек не само за времето си, дори и сравняван с лидерите от настоящето - Фриц Хофман, за да стигне до момента в който компанията казва - ние се фокусираме изцяло и само върху иновативни терапии и услуги, независимо от конкурентната среда и трудностите от този избор. Фокус и смелост са двете неща, които смятам, че отличават Roche като компания.

- Всяка здравна система е изправена пред различни предизвикателства. Какви са те в българската?

- Основното е липсата на споделенa визия. Съвременното здравеопазване е изключително комплексна система и за постигането на целите е необходимо да има съгласие за посоката, в която искаме тя да работи и да носи ползи за българските граждани и обществото като цяло.

- Имат ли пациентите достъп до иновативните терапии?

- Всички доклади за България на ниво ЕС и СЗО показват, че достъпът на пациентите до терапия е силно забавен. Възможността да се лекуваш с иновативни лекарствени продукти отнема средно 2 години от одобрението на Европейската aгенция по лекарствата (ЕМА). Пример, който мога да дам, са данни от доклада Patients W.A.I.T. Indicator 2021 Survey на EFPIA & IQVIA за период от 4 години – 2017 и 2020 г. ЕМА е разрешила за употреба 160 нови лекарства. Пациентите в Германия вече се лекуват със 147 от тях, докато българите имат достъп само до 49. Хората в Германия изчакват около 133 дни, а в България 764, за да получат достъп до нови лекарства. Причините за това са много – от липсата на икономически стимули за ранен достъп до сложната регулаторна рамка за ценообразуване и реимбурсация.

- Няма медицина на бъдещето без активното развитие на дигитализацията в здравния сектор. Кои са неотложните дейности в тази посока?

- Основна роля за това играе политическата стабилност в страната. Дигитализацията на здравеопазването е част от дигитализирането на всички процеси в една държава. Това изисква холистичен подход и воля от страна на управляващите да се осъществи. В нашия сектор отчитаме надграждане на започналите процеси, добавиха се нови нюанси на колаборация, което имаше позитивен ефект. Надяваме се този дух на сътрудничество между частния и публичния сектор да се запази, тъй като това е основната предпоставка за успех.

Много се говори за технологиите, които се създават в здравеопазването, и каква полза носят те. Попаднах на статия, обясняваща, че дигиталните здравни решения са страхотни. Но те са само технологии, които трябва да се управляват от хора и да се вплетат в стратегия, за да носят ползи на пациентите и на здравната система. Дълбоко вярвам в това и смятам, че медицината на бъдещето е в намирането на добрата симбиоза между човешкия ум и потенциала на технологиите. Как те могат да помогнат на специалистите и системата, а не да ги заменят. Основна роля в този процес има и увеличаването на здравната грамотност сред населението и най-вече дигиталната грамотност сред специалисти и общество. Digital Health Literacy е терминът на английски език, който ползват много институции в Европа и поставят като основен фактор за успешна дигитализация на една здравна система. След това идва и значението на здравните данни. Как те се събират и анализират, за да носят ползи и да са основа за бъдещи иновации, които да стигат бързо до пациентите. Пред нас като държава, част от ЕС, предстои много работа. Инициативата European Health Data Space поставя началото на унифициране на подхода към здравните данни на континента. България има голям потенциал да приложи успешна дигитална трансформация на национално ниво. В този процес важна роля ще имат талантливите специалисти в сферата, които да работят съвместно с публичния сектор.

- Какъв е вашият лидерски стил и философия?

- Харесвам кратките послания. Ще дам три примера, които мисля, че описват моята философия накратко. Първо, винаги гледам положително на ситуацията и хората – ако една чаша е наполовина пълна, аз се фокусирам към пълната част. Второ, споделям и създавам всичко заедно с хората около мен, защото им вярвам. И, трето, насочвам ги, включително и себе си, да се фокусираме върху решението вместо върху проблема. Това изисква време и усилия, за да се усъвършенства, но носи ползи и резултати както в професионален, така и в личен план.

***

*„Рош“ е основана през 1896 г. в Базел, Швейцария. Тя е един от първите индустриални производители на лекарства. Разраства се като най-голямата биотехнологична фармацевтична компания в света и световен лидер в инвитро диагностиката. Екипът насърчава научните постижения, които дават възможност да се разработват лекарства и да се усъвършенства диагностиката. Това подобрява и спасява живота на хората по целия свят. „Рош“ е водеща компания в устойчивото развитие на индустриите фармация, биотехнология и природни науки 13 поредни години според Dow Jones Sustainability Indices. Оперира в над 100 държави и има повече от 100 хил. служители в целия свят.

Вълчин Борисов. Материалът е част от брой 10/2022 на списание „Мениджър“, който може да бъде намерен в дистрибуторската мрежа, както и онлайн в мобилното приложение ZinZin.