10 незабравими откъса от произведенията на Никола Вапцаров

На днешната през 1909 г. се ражда Никола Вапцаров. Един от най-любимите български поети живее едва 33 години. Той е разстрелян след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Тогава Вапцаров е на 33 години. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Въпреки кратката творческа дейност, Вапцаров успява да влезе в сърцата на милиони хора по света. Единствената му стихосбирка „Моторни песни”, издадена през 1940 г., е преведена на над 30 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

Да си припомним откъси от най-добрите му и любими стихове.

***

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Крото ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

- Из„Прощално” (на жена ми)

***

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

- Из „Вяра”

***

Работиме много
работим от сутрин до здрач.
Но хлябът е малко,
но хлябът не стига деца.
…
Послушайте, малки,
послушайте,мънички мои.
така е днес,
навярно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.

- Из „Не бойте се, деца”

***

Ний спориме
двама със дама
на тема
"Човекът на новото време."
…

Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате
сякаш
като че там сте били!"
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?

- Из „Песен за човека”

***

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

- Из „Родина”

***

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей

…

Дори през безнинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

- Из „Пролет”

***

Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

- Из „История”

***

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност.

- Из „Борбата е безмилостно жестока”

***

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете пълни
с лепкав мрак?

И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк
не хвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

…

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

- Из „Писмо”

***

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

- Из „Земя”