Четиво в аванс: "Орисници и фурии" - №1 в класацията на "Амазон" за 2015 г.

Когато Лото и Матилд сe женят, те са на двайсет и две – красиви и много влюбени. Лото мечтае да стане актьор и постоянно се явява на кастинги, а Матилд работи и се грижи за дома им. Съпругът й е толкова очарователен, че тя е готова на всичко. Десетилетие по-късно техните приятели все още завиждат на брака им, но нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Оказва се, че стабилният им брак се крепи не на истините, а на тайните. Именно те го взривяват.

Това е кратката версия на романа, поставен под № 1 в престижната класация на „Амазон“ на 10-те най-добри книги през 2015 г. - "Орисници и фурии" на Лорън Гроф. И не само - "Орисници и фурии" е обявена за роман на годината според „Тайм”, „Слейт” и „Уошингтън Поуст”, бестселър на „Ню Йорк Таймс”, преведен на 25 езика и номиниран за Националната литературна награда в САЩ. Българската й премиера бе на 7 април, когато излезе на пазара от издателство "ОБСИДИАН". Предлагаме ви кратки откъси от новия роман на Лорън Гроф в аванс

****

"Ситен дъжд като внезапно спусната от небето завеса. Морските птици утихнаха, океанът онемя. Отраженията от светлините на къщите върху водата помътняха до сиво.
По брега крачеха двама души. Тя беше руса и слаба, със зелен бански, макар че през май в Мейн беше още студено. Той беше висок и сияещ; от него струеше светлина, която привличаше и задържаше погледа.

Казваха се Лото и Матилд. Загледаха се в езерцето, останало след отлива и пълно с бодливи същества, накъдрящи пясъка, докато изчезваха в него. После той обхвана лицето ѝ между дланите си и целуна бледите ѝ устни. В този миг примираше от щастие. Представи си как океанът се надига да ги засмуче, как облизва плътта им и захвърля костите им към кораловите си кътници в дълбините. Ако тя е до него, помисли си той, би изплувал на повърхността спесен на уста. Е, беше млад, на двайсет и две, и сутринта се беше оженил тайно за нея. Простима екстравагантност при дадените обстоятелства..."

"...Покатериха се по скалите към къщата, която бяха оставили да свети в здрача. Съюз, брак, съставен от отделни части. Лото беше шумен и изпълнен със светлина, Матилд беше мълчалива, бдителна. Лесно беше да повярваш, че той е по-добрата половина, която задава тона. Вярно е, че всичко, преживяно от него досега, последователно водеше към Матилд. Ако този живот не го беше подготвил за мига, в който тя влезе в него, нямаше да ги има тях.
Ръмежът се сгъсти в дъждовни капки. Побързаха да прекосят последните метри от брега.[Мислено ги оставете там: слаби, млади, поели от
мрак към топлина, прелитащи по студения пясък и камъните. Ще се върнем при тях. Засега не бива да откъсваме поглед от него. Той е лъчистият.]..."