Тимъти Алън: Да снимам далечни хора – това е моята страст

Тимъти Алън е едно от онези лица, които съдбата е докоснала с щастието да превърнат страстта си в професия. Той е фотограф, при това световнопризнат.

45-годишният британец прави забележителни снимки с изключителна отдаденост и дори за неопитното око е видимо, че добавя във всеки от своите фотопроекти и сърцето си. Той искрено обича местата и хората, които посещава.

Сред тях е и България. 

Последният повод, заради който спечели симпатии у нас, е галерията му с подобни на художествени картини снимки от Родопите през зимата. Особено, заради снимката му на баба Стоянка, която обиколи Facebook и се спря в стотици профили на българи и чужденци. 

"Мисля че най-много обичам да снимам хора, които живеят откъснати. Затова и след две седмици заминавам за Монголия", ни казва фотографът приключенец и автор на документални филми за програмата Human Planet на Би Би Си. Той даде специално интервю за "Мениджър Нюз" по време на посещението му в София за среща и лекция в столичната галерия "Фотосинтезис".

........................

- Г-н Алън, след като завършвате "Зоология", на 22-годишна възраст заминавате за Индонезия. Има ли връзка любопитството ви към света на животните с това, че сте фотограф?

- Заминах за Индонезия, именно защото имах диплома по тази специалност. Дадоха ми възможност да участвам в изследователски проект върху водните кончета в тропическите гори. Но когато пристигнахме в индонезийската джунгла се оказа, че на два часа път от нас живее местно племе и всъщност прекарах повечето си време с него. Тогава не мечтаех професионално да стана фотограф - като бяхме малки никой не ни казваше, че това е работа. Нямаше много възможности в Торнбридж. Но се занимавах като хоби. 

В това, че съм фотограф по професия, има пръст късметът. След Индонезия три години пътувах в Югоизточна Азия. Като се върнах в Англия се преместих в провинцията, където мой приятел имаше къща. Наблизо имаше местно вечерно училище по фотография. Стана ми интересно, записах се. Но без да имам намерение да работя това, просто за удоволствие. В училището една от преподавателките видя работата ми. Тогава правех черно-бели снимки на околностите на Англия - доста обикалях с една група странни луди хора. Преподавателката ми уреди среща с човек, който имаше агенция в Лондон. Помоли го да погледне нещата ми.

После всичко се завъртя много бързо. Започнах работа в Лондон за един от водещите вестници. Мисля, че си беше чист късмет, че съм бил на правилното място в точния момент. Е, може и да е имало малко талант, но по онова време не мисля, че бях чак толкова добър, сега като си гледам нещата.

- Работили сте за вестник "Индипендънт". Там сте снимали портрети на известни хора. Кой беше най-забавният случай? 

- Веднъж снимах Guns N' Roses в Лондон. Направих им снимките в хотелски апартамент - бяха се настанили в луксозен хотел. И те ми оставиха апартамента. Казаха "Ние тръгваме, но ти искаш ли апартамента ни? Може да си правиш какво поискаш?". И аз: "Да, добре!". Беше вторник следобед, седнах вътре и започнах да пиша съобщения на всеки приятел, който имах, те - на работа...

Работейки за "Индипендънт", фотографирах световни лидери като Джордж Буш, Тони Блеър. Но рядко успявах да поговоря с тях, всичко свършваше много бързо - влизаш, снимаш ги и това е. Това беше сякаш толкова отдавна, през 90-те. Сега имам много по-интересни разговори. Обичам да заснемам труднодостъпни места и хора, които живеят в тях. Да се свързвам с тях, да ги питам как прекарват дните си и се грижат за себе си. Най-голямото ми пътуване тази година ще бъде до Сибир, за да посетя народа на ненците, които все още живеят в типи при минус 15 градуса. Такива неща ме изумяват. 

- В колко страни по света сте били досега? 

- Не знам точно. Над 60, може би.

- Къде беше най-трудно да снимате?

- Винаги е най-трудно в най-студените места - Северна Гренландия, Западна Монголия през зимата - там температурите достигат до минус 40 градуса. За да се снима при такъв студ, се иска специално облекло, чанти. Има апарати, които работят по-добре от други. Едно от нещата, които съм научил, е че ако работиш при сериозна зима навън, никога не трябва внасяш техниката от студа веднага в много топли помещения. Има пара, водата замръзва върху нея. 

- Кое е най-интересното за снимане в България?

- Паметникът на Бузлуджа ми беше наистина интересен. Много ми беше приятно да го открия.

Харесва ми българската култура. Не точно тази в София, а по-скоро онази, която намирам в страната. В селцата тя е много общностна, лишена от цинизъм. Поразен съм колко много хора живеят в тях самодостатъчен живот. Те не купуват много продукти, храна. Произвеждат свои. Не че живеят лесно. Но си правят колбаси, буркани с плодове и зеленчуци. Сирене! Връщам се с толкова много сирене от планината! В моята родина ако някой прави сирене, то е защото е търговец. Загубили сме тази грижа да произведеш своя храна, всеки отива до супермаркета. 

Като бяхме в Родопите, отседнахме в едно планинско селце, в което бяха останали да живеят само двама души. Първоначално се притеснявахме дали ще ни приемат да спим у тях и да поживеем с тях, но те казаха "Разбира се, елате". Попитаха ни искаме ли да се храним с тях, естествено пожелахме и там опитах домашно направено трапезно червено вино, което беше много добро. 

- За всички, които искат да станат добри фотографи - професионално или любителски, бихте ли дали няколко съвета от опит? 

- Първо, ако можете да си го позволите чисто финансово, Вие трябва да снимате това, което винаги сте искали да снимате. 

Ако не, фокусирайте се върху близката обкръжаваща среда. Винаги имате много и интересно наоколо, което се случва. 

Социалните мрежи са чудесно ориентировъчно средство, чрез което да определите стила си. Във Facebook, Instagram, ще откриете хора, които имат своя фотографска идентичност. Те снимат по дадена тема - да кажем пейзажи в планината или друго в града. Намерете своята идентичност. Имайте предвид, че често публиката губи интерес към тези хора, щом те променят своята. 

За да успеете в настоящата епоха мисля, че е важно да изградите силна собствена марка. Като фотограф трябва да сте разпознаваеми, дори да правите това, което всички други правят. Бъдете постоянни в снимките. 

И още: Винаги внимавайте със светлината. Разберете я. Тя е първото най-важно нещо във фотографията. Ако е лоша, помолете човека да се премести или ако е възможно, изобщо отложете правенето на снимката за по-добри условия. Светлината е предпоставката за успех. 

Автор: Невена Любенова