Житейските правила на Хенри Форд

Хенри Форд – един от най-великите предприемачи в икономическата история на света, непреходно вдъхновение за представителите на деловия свят и до днес. Създателят на Ford Motor Company, автор на 161 патентовани изобретения и един от най-богатите хора на своето време, се отличавал с необичайна дееспособност, нестандартно мислене и безапелационна самоувереност. Той е един от първите ментори, споделил опита си за организация и управление на бизнеса в книгите „Моят живот, моите постижения” (1922 г.), „Днес и утре” (1926 г.), „Движение напред” (1930 г.). В тях, наред с ценните бизнес съвети, Форд споделя и житейската си философия.

Ето пет от водещите му житейски правила.

 1. „Когато ти се струва, че целият свят е срещу теб, спомни се, че самолетът излита срещу вятъра!”, възкликвал често Форд, който произхождал от ирландско семейство, живяло в покрайнините на Детройт. Родителите на бъдещия преуспяващ предприемач се подчинявали на строги патриархални възгледи. Изкарвали си прехраната със селскостопански труд и очаквали същото и от сина си. На 16 г. Хенри напуска дома си и започва работа в Детройт, защото имал своята голяма мечта – да конструира автомобил, въплъщение на принципа: „Колата не е лукс, а средство за придвижване.” Вярвал, че може да създаде автомобил за масова употреба, от най-добрите материали, проектирана от най-добрите специалисти, по най-достъпните чертежи.

 Първите опити на Форд в тази посока не могат да се нарекат успешни. „Фордмобилът” от 1893 година предизвикал недоумение и присмех. Изобретателят не се предавал и продължавал неуморно да се труди над усъвършенстването на модела, като паралелно разработвал и бензиновия двигател, тъй като автомобилите по това време се движели предимно с парни двигатели.

2. „Специалистите са толкова умни и опитни, че знаят в най-малки подробности защо нещо не трябва да се направи. Навсякъде виждат скамо ограничения и препятствия. Ако исках да унищожа конкурентите си, щях да им предоставя пълчища от специалисти.”, казвал още Форд. Думите му провокират доста възражения и раздразнение, но идват от човек, който е можел да си позволи да игнорира мнението и на най-големите авторитети в своята област, защото е вярвал безусловно в това, което прави.

Форд усъвършенства модела на конвейерно сглобяване на автомобили. Това му позволило да увеличи скоростта на производство няколко пъти, а оттам, да снижи себестойността на автомобилите и да ги направи по-достъпно. Именно благодарение на невижданото дотогава съотношение между цена и качество легендарния Ford T бързо завладял 50% от пазара А организацията на работа на конвейер получила наименованието „Фордизъм.”

3. „Единствено два стимула заставят хората да работят всеотдайно: жаждата да печелят все повече и страхът да не изгубят тази възможност.”, бил убеден Форд и активно прилагал в практиката това свое убеждение. Едно от най-ефективните му стратегически решения в това отношение е от далечната 1914 г., когато в заводите „Форд” въвеждат дневна надница от 5 долара (равняващи се на повече от 100 долара по днешния стандарт), работният ден бил намален до осем часа, а работната седмица станала шестдневна – Форд на практика бил първият, който въвел почивни дни за трудещите се и като цяло фантастични условия на труда за онова време! В резултат, въпросът за текучеството на кадри бил решен веднъж завинаги. Пред заводите на Ford Motor Company се извили опашки от кандидати за работа, а тези, които успявали да получат назначение, били готови на всичко, за да задържат работното си място.

 Новата кадрова политика, естествено си имала и своята обратна страна. Ако ръководството на съответното предприятие научавало, че техен служител харчи възнагражденията си предимно за алкохол, хазарт и прочие съмнителни удоволствия, глобите и уволненията не се забавяли. Вървели слухове дори, че в заводите на Форд има тайна нравствена полиция, която следяла личния живот на работниците.

 В същото време обаче, големите възнаграждения позволявали на работещите в заводите относително бързо да спестяват пари за собствен автомобил – новият Ford T! Което довело до небивал скок в ръста на продажбите.

4. „Никога не зная какъв ефект ще имам от рекламата, но дори и долар да спечеля – ще го вложа в реклама!”, било друго, простичко, но действащо правило, към което се придържал Хенри Форд. Но не всяка реклама изисквала финансови вложения, установил в годините прозорливият магнат. Веднъж той получил благодарствено писмо от собственика на Форд V-8. Подобни писма пристигали с чували, и предприемачът спокойно би могъл да не му обърне внимание, но забелязал подписа в края – Клайд Бъроу. Онзи, същият, който заедно с вярната си спътница Бони Паркър повече от две години влудявал целия наличен състав на полицията в южните щати. Наред с възторжените похвали за автомобила, писмото съдържало и тържествено обещание, че занапред Бони и Клайд ще крадат само фордове. Автомобилният магнат придал широка гласност на писмото и постигнал невероятен рекламен ефект. Гангстерската двойка спазила обещанието и продължила да краде за ударите си само фордове, особено от модела „Пясъчна пустиня”, тъй като вратите им били обшити със стомана и по тази причина се оказали удобно прикритие за водене на престрелки. А когато най-накрая Бони и Клайд били застреляни, снимката с направения на решето от полицейските куршуми кафяв Форд обиколил цялата страна.

5. „За мнозина, работата е битка, на която трябва да се сложи край колкото се може по-скоро. Животът не е спирка, а пътешествие. Този, който си мисли, че е спрял, всъщност се пързаля надолу.”, гласи още един от житейските постулати на Хенри Форда.

До преклонна той поддържа отлична физическа форма и изисква същото от своите подчинени – позволявал си е например да отстранява от работа за неопределен период с формулировката „докато не свалиш излишните килограми”. Не предава кормилото на управление на компанията дори след първия си инсулт. След втория, губи способността си да мисли ясно и едва тогава се оттегля от активното лидерство като отстъпва управлението на компанията на внука си Хенри Форд II.

На 7 април 1947 г. той поръчва на шофьора си да го откара до един от заводите му, а след това - на семейното гробище. В нощта след това издъхва. В знак на почит всички заводи спират работа по време на погребалната церемония.