Моят един час струва колкото твоя един час

Сара Спентън, британски артист, разказва за концепцията Leeds Creative Timebank (LCT), в която се купува не с пари, а с друга валута - времето 

- Г-жо Спентън, вие сте един от авторите на системата LCT. Бихте ли я обяснили? По какъв начин моделът е полезен за българската общност от творци?

- Аз съм директор на малка организация за изкуства, базирана в Лийдс, Северна Англия, и в Манчестър. Организацията се казва Waymarking. Част съм от екип артисти, които инициираха и разработиха т.нар „времева банка за творци" в Лийдс (Leeds Creative Timebank) преди 5 години. От тогава моите колеги Сю Бел (www.maap.org.uk) и аз подкрепяме други артистични общности чрез създаване на „времеви банки" в Североизточна и Северозападна Англия, както и в Хага, Холандия.

Артистите и културните дейци имат нещо много ценно да предложат един на друг и да предложат на обществото, въобще. Те могат да разменят умения, познание и опит. Идеята за банката е основана на това. „Времевата банка" LCT е формална система, в която членовете й имат възможност да разменят умения, знания и опит чрез използването на времето като валута. Един час на вски от тях, прекаран в предлагане на уменията му, е равен на един час на друг член. Системата се основава на модел за „времева банка" на общност, използван във Великобритания и САЩ, както и извън тях. (Повече може да прочетете на сайта timebanking.org).

LCT е „банка", която работи за целия сектор на творческите дейци в град Лийдс. Тя е основана от творци и независими културни активисти. Членовете й са представители на всички изкуства, от танците, през художественото изразяване, музиката, до театъра. Има и представители на други, свързани с творчеството професии – архитекти, илюстратори, графични дизайнери. Освен това се включиха и други хора, свързани с изкуството като дейност – представители на администрацията, маркетинг директори. Има и академици, социални дейци. Този разнообразен и балансиран състав на членовете на банката, които са на различна възраст и имат разнообразен бекграунд и равнище на опита, е от ключово значение за успеха на разменната система. Така хората в нея могат да почерпят много различен от своя опит и компетенции в най-разнообразни сфери, свързани с артистичното, и да си бъдат полезни.

Основните принципи, върху които се гради „времевата банка", са следните:

• оценявай акта на размяна;
• признавай уменията на отделните хора на изкуството, познанието и опита им. Те струват нещо за другите хора на изкуствата;
• оформяй системата, която подсигурява условия тази стойност да се дава и да може да се харчи;

- В глобален план виждаме все повече хора да отричат традиционната валута и да се опитват да приложат алтернативни методи за разплащане. Например, бартерната система за обмен на стоки в малките общности в някои държави, или биткойн еуфорията. Защо мислите се случва това? Защо поддържате отношение към времето като към валута?

Мисля, че творческите хора в Лийдс отричат традиционните валути, защото виждат в това начин директно да предизвикат държавната система. Тя намалява финансирането на артистичните дейности национално и глобално. Банкирането с време дава възможност на членовете на „времевата банка" да продължават да работят като артисти и да правят проектите си реалност.

„Креативната банка" е практичен модел. Той помага културните проекти да се случват, развива творческите умения, дава шанс да се споделят впечатления и опит. Той свързва участници с хора, които са извън нормалната им среда на общуване. Подпомага научните изследвания и тестването на нови идеи и подходи. Освен това може да даде възможност на творците да си намерят добра работа или да намерят финансиране за свой проект. По много начини тази система дава на личността и сектора на културата повече, отколкото традиционните пари, с които се купуват услуги. 

- Какво ви води тук, в нашата страна?

Бях поканена в София да участвам в международната среща на IETM - най-голямата мрежа за съвременни сценични изкуства в света, по темата „Пространство за промяна“. Имах презентация за модела за креативната времева банка пред част от артистите и културните дейци, които участваха в конференцията.

- Какво е посланието ви към българския бизнес?

Мисля, че той трябва да признае стойността на българския кутурен сектор и да увеличи диалога с него, за да се подхрани среда, която окуражава сключването на изгодни партньорства.

Секторът на културата има много да предложи на света на бизнеса. Артистите са добре познати с това, че са много работливи, издръжливи, откриват решения на проблеми. Те могат да мислят извън рамките, имат добри способности за общуване и умеят да си представят алтернативно бъдеще. Ако си партнират с бизнеса, биха били от полза за създаването на иновации и устойчивост. Бизнесът пък може да бъде полезен на изкуствата, защото може да помогне да се организират още бъдещи проекти, подкрепящи развитието на вълнуващи артистични събития в България.

- А какво е посланието ви към българските артисти и студенти в областта на изкуствата?

Почерпете сили от ключовото мислене зад творческата времева банка за бъдещите ви начинания! Това мислене се основава на няколко постулата. Те са следните:

• Щедрост - в този вид „банкиране“ човек не печели нищо от самата банка, ако първо не даде от себе си.
• Колективност – времевата банка е колективно начинание. Само чрез работата заедно в група тя е успешна.
• Реципрочна размяна – много членове откриват, че като споделят уменията си те всъщност се учат от човека, с когото споделят.
• Алтернативна стойност – да виждаш стойност в нещо друго освен парите. С други думи да пресмяташ стойността различно. Ние като артисти и хора на културата имаме много ценни умения да споделим един с друг.
• Сила в различието – има много такава. Колкото по-разнообразни са уменията ти, знанията и опитът, толкова повече избор от умения и нива на познание са в наличност за споделяне.
• Антинепотизъм – времевата банка е за това да градиш нов набор от контакти, да се запознаваш с нови хора отвъд кръга на приятелите и колегите ти.