Незабравими цитати от творчеството на Иван Вазов

Днес се навършват 166 години от рождението на Патриарха на българската литература, аристократичният и талантлив Иван Вазов. Той е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, Османска империя. (Починал е на 22 септември 1921 г. на 71-годишна възраст в София, Царство България.)

Честванията по повод годишнината от рождението на Вазов започнаха от родното му място - Сопот, от Радиното училище, едно от първите девически училища в България, опожарено по време на Руско-турската война и възстановено след това, съобщава БНР. Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в романа на Вазов "Под игото". 

В София има поклонение пред паметника на поета. Паметникът е издигнат зад храма "Света София", където Вазов е пожелал да бъде погребан. Камъкът,  донесен от Витоша, става част от самия паметник през 1956 г. Актьорът Янко Лозанов ще изпълни най-прочутите и обичани Вазови стихотворения, а деца ще рецитират "Аз съм българче". По традиция на рождения ден на поета от 13 до 17 часа музеят на Вазов в София ще бъде със свободен вход.

Да си припомним някои от незабравимите откъси от произведенията на великия български поет и писател. 

....................................

"Аз съм българче" (след 1913)

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

..................

из "Българският език" (1883) 

от стихосбирката "Поля и гори"

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой не те руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушàл ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

..........

из "Отечество любезно, как хубаво си ти!" (1882) 

от стихосбирката "Поля и гори"

I
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

................

из "Опълченците на Шипка" (1883) 

от стихосбирката "Епопея на забравените"

… Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
…
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

..................

из "На България" (1876)

от стихосбирката "Тъгите на България"

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

............

из "Де е България?" (1876)

от стихосбирката "Пряпорец и гусла"

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

.................................

из "Под игото" (роман, 1888)

Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той, със своя естествен здрав смисъл, разбираше добречовешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
— Гого, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
Друг път поръчваше на другиго:
— Нà, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. — И излизаше.

— част I, глава I – Гостът

Продължава на страница 2.

Марко се разлюти: (…)
— Лудите, лудите – те да са живи!

— част II, глава ХV – Новата молитва на Марка

..............

Прочее, въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него - приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния в Панагюрище, както тайните полиции следяха явните; младежите излазяха на военно обучение с пушки под команда на стотници и десетници; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци, а бабите месеха и печеха сухари; чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби; самите селски векили, бирниците, кметовете и други официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението.

...............

из "Чичовци" (повест, 1884)

Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата. … Па друго не ти трябва…

— глава VI – Какво казваше една нощна качулка

............

За Вазов

"Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!" - Алеко Константинов, из "Списък на българските гении!"

......

Източници: Уикицитат, други