Еколози: Бразилия е близо до „нулево обезлесяване“ в Атлантическата гора

Атлантическата гора в Бразилия — най-застрашеният биом в страната — е регистрирала през миналата година най-ниското ниво на обезлесяване от началото на наблюденията преди 40 години, показва нов доклад.

Гората е най-гъсто населеният биом в Бразилия и е дом на 80% от населението. През 2025 г. там са били унищожени 8658 хектара гора — за първи път от 1985 г. насам площта пада под 10 000 хектара.

Екологични организации приветстваха резултатите и заявиха, че те могат дори да доведат до „нулево обезлесяване“ в Атлантическата гора само след няколко години. Те обаче предупредиха за рискове, които могат да обърнат положителната тенденция от последните години., съобщава The Guardian.

Един от тях е наскоро одобреният в бразилския Конгрес т.нар. „закон за опустошението“, който значително отслабва екологичното законодателство.

Друг риск е възможността на власт да се върне крайнодясно управление, противопоставящо се на политиките за опазване на околната среда, след президентските избори през октомври. Флавио Болсонаро — сенатор и син на бившия президент Жаир Болсонаро — е изравнен в социологическите проучвания с настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва, който ще се кандидатира за нов мандат.

„Това е много тревожен сценарий“, каза Луис Фернандо Гедес Пинто, изпълнителен директор на неправителствената организация SOS Mata Atlântica. Според него, ако Болсонаро спечели, „Бразилия може да загуби възможността да бъде глобален лидер в опазването на околната среда“.

По време на управлението на Жаир Болсонаро между 2019 и 2023 г. политиките му доведоха до исторически ръст на обезлесяването и до масово навлизане на златотърсачи в земи на коренното население. Много учени, природозащитници и активисти се опасяват, че подобно разрушение може да се повтори, ако синът му, който обещава да следва политиката на баща си, дойде на власт.

„Видяхме връщане към политика за борба с обезлесяването при настоящото правителство… Ако Флавио Болсонаро победи, има риск да се върнем към нарастващо обезлесяване във всички биоми, защото неговата политическа група — същата като тази на баща му — е антинаучна, отрича климатичната наука и възприема природата и горите като пречка пред развитието“, каза Пинто.

В четвъртък бяха публикувани два нови набора от данни, базирани на мониторинг, извършен съвместно между неправителствената организация и други институции.

Едното изследване, обхващащо четири десетилетия, показва спад от 40% на обезлесяването между 2024 и 2025 г. — от 14 366 на 8658 хектара. По време на президентството на Болсонаро унищожените площи надхвърляха 20 000 хектара през всяка от последните две години от управлението му.

Другият набор от данни отчита спад от 28% — от 53 303 на 38 385 хектара. Това наблюдение се извършва едва от 2022 г., а резултатът за миналата година е най-ниският досега.

Според организацията разликата между двете системи за наблюдение се дължи на използваните сателити — по-новата система е по-прецизна, докато по-старата осигурява по-дълъг исторически архив.

Въпреки спада, „обезлесяването все още е високо“ за този биом, каза Пинто и подчерта, че „в Атлантическата гора всяко загубено парче гора има огромно значение“.

Биомът е третият по големина в страната след Амазония и саваната Серрадо, но е и най-урбанизираният и най-силно деградиралият. Днес Атлантическата гора е запазила едва 24% от първоначалната си горска покривка, докато Амазония е съхранила около 80%, а Серрадо — около 50%.

Въпреки това, ако низходящата тенденция от последните години продължи — което според организацията се дължи на обществен натиск, активността на гражданското общество, екологичните политики и контролните мерки — Пинто смята, че биомът може да достигне „нулево обезлесяване“ в рамките на следващите три години.

На пътя към тази цел обаче стои новият закон, определян като най-голямото отслабване на екологичното законодателство в Бразилия, откакто екологичните разрешителни стават задължителни през 80-те години.

Лула наложи вето върху части от закона, но ветото му беше отменено от доминирания от консерватори Конгрес в края на 2025 г.

Новият закон премахва изискването за предварително одобрение от федералната агенция по околна среда, когато щатите разрешават обезлесяване, като оставя решенията изцяло в ръцете на местните власти. Конституционността на закона вече се оспорва във Върховния съд.

Малу Рибейро, директор „Публични политики“ в SOS Mata Atlântica, заяви, че законът е „изкривяване“, което поставя Бразилия в противоречие с Парижкото споразумение и може да засили климатичните бедствия.

„Отслабването на инструментите за защита в този момент поставя под риск всичко, което сме изграждали с години“, добави тя.