Какви ценни ресурси се крият под леда на Гренландия?

Гренландия отново е в центъра на вниманието, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп засили интереса си към закупуването или придобиването на контрол над полуавтономната арктическа територия на Дания. Неговите изказвания предизвикаха широко любопитство, критики и загриженост. И така, какво точно стои зад интереса на Тръмп към Гренландия? Кратният отговор: природни ресурси и геополитически маневри.

Гренландия е покрита от втория по големина леден щит в света, превъзхождан само от Антарктида. Под тази огромна ледена повърхност се крие скрит свят от колосални каньони, останки от праисторически растения и дори следи от човешка дейност. В северозападната част на Гренландия, под замръзналата повърхност, остават скрити руините на военна изследователска база на САЩ.

Сложната и уникална геоложка история на региона го е превърнала в земя, богата на интересни особености, някои от които имат значителна стойност в 21-ви век.

Ценни метали и минерали

Гренландия е до голяма степен неизползвано съкровище от минерални ресурси, жизненоважни за световната икономика. Доклад от 2023 г. установява, че Гренландия притежава 25 от 34 минерала, които Европейската комисия счита за „критични суровини“.

Това включва благородни метали – като злато и сребро – и ценни метали, които са от съществено значение за батерийните технологии – като кобалт, мед, никел и литий – които са все по-търсени заради ролята си в революцията на зелената енергия.  Освен това, според Гренландския институт за природни ресурси, Гренландия разполага с находища на ценни скъпоценни камъни, включително оливин и рубини.

Изкопаеми горива

Гренландия разполага с природни запаси от въглища, газ и нефт, въпреки че когато става дума за добив на изкопаеми горива, нещата не са толкова прости.

От 70-те години на миналия век в региона се извършва проучване за нефт от няколко американски и европейски корпорации – включително Shell, Chevron и ExxonMobil – но усилията им са до голяма степен безрезултатни. През 2021 г. Гренландия предприе смелата стъпка да прекрати по-нататъшните проекти за проучване и добив на нефт, като според информациите е заявила, че последиците за околната среда са „твърде големи“.

Въпреки това доклад на Американската геоложка служба оценява, че под басейна на Източна Гренландия се намират до 31,4 милиарда барела нефт.

Геополитически шах

Освен богатите си природни ресурси, Гренландия заема важна позиция за САЩ в противопоставянето им на Русия и Китай, които разглеждат Арктика като стратегическа арена за власт.

В резултат на катастрофалното изменение на климата в Арктика ще възникнат нови възможности и много страни се надяват да се възползват от тях. Повишаването на температурите ще доведе до по-малко лед в Арктика за по-дълги периоди, което ще отвори водите ѝ – включително Северозападния проход – за по-бързи морски маршрути през северната част на Северното полукълбо. Тези, които контролират тези „нови“ води, ще имат огромно предимство.

Предвид това, което е заложено на карта, някои страни с арктически територии – включително Канада, Дания и Норвегия – се възпротивиха срещу нарастващото влияние на Русия и Китай в региона. САЩ вече имат присъствие в Арктика в Аляска, но последните коментари на Тръмп показват интерес към укрепване на тази позиция (с всички необходими средства).

В желанието си да „осигури“ тази страна за САЩ обаче, Тръмп несъмнено ще влезе в конфликт със своите северноамерикански и европейски съюзници, не на последно място с народа на Гренландия, който отдавна се опитва да получи своята независимост от Дания.

Тръмп не е първият

Разговорите на Тръмп за закупуването на Гренландия изглеждат безпрецедентни и странни, но той не е първият американски политик, който флиртува с тази идея. Всъщност, идеята за придобиване на Гренландия е възниквала на различни етапи в американската история.

След успешните преговори за закупуването на Аляска от Русия през 1868 г. американският държавен секретар Уилям Х. Сюърд заявява, че според него идеята за закупуването на Исландия и Гренландия „заслужава сериозно обмисляне“. През 1946 г. администрацията на Труман предлага на Дания 100 милиона долара за острова, обосновавайки идеята си като „военна необходимост“.

Въпреки тези опити нито едно от въпросните предложения не получава по-нататъшно развитие по основателна причина: нито Гренландия, нито Дания проявяват интерес към продажбата.

„Гренландия е наша. Ние не сме за продан и никога няма да бъдем за продан“, заявява гренландският министър-председател Муте Буруп Егеде.

Източник: Obekti.bg