Културни кодове: Кандидатстването за работа стана твърде скъпо начинание

Тъй като работата е трудна за намиране и от двете страни на Атлантика, кандидатите харчат пари за всичко - от абонаменти за сайтове за набиране на персонал до кариерни консултанти и софтуер за писане на автобиографии, за да се откроят от тълпата, пише Би Би Си. 

„Предполагам, че съм похарчила около 6000 долара [4500 британски лири] за търсене на работа“, казва Джована Вентола, която е на 35 години и живее в Северна Каролина.

Тъй като все повече кандидати се стремят към по-малко работни места, Вентола е една от многото търсещи работа от двете страни на Атлантика, които се обръщат към платени инструменти, за да си осигурят работа.

Тя казва, че е похарчила пари за всичко - от софтуер за писане на автобиографии/CV-та до курсове за обучение по интервюта и премиум достъп до уебсайтове за търсене на работа. „Правех нещо повече от просто подаване на кандидатури“, обяснява Вентола, която търси работа в областта на търговските недвижими имоти. „Имаше много услуги, за които плащах.“

Заинтересованите от сектора на набирането на персонал смятат, че тази нарастваща тенденция е свързана с бавен пазар на труда.

Според официални данни, в САЩ на един безработен човек му отнема средно шест месеца, за да си намери нова работа. Това е повече от пет месеца миналата година. Междувременно Канада загуби 66 000 работни места през август, което доведе до 7,1% от безработицата.

Във Великобритания свободните работни места са намалели с 9000, или 1,3%, през трите месеца до септември, показват официални данни. Това е 39-ият пореден период, в който свободните работни места са намалели в сравнение с предходните три месеца.

Това има ефект върху платформи за търсене на работа като LinkedIn. „Растежът на абонатите с премиум услуги се е увеличил с близо 50% през последните две години и почти 40% от абонатите са използвали нашите функции с изкуствен интелект, за да подобрят профилите си“, казаха от LinkedIn пред BBC.

Тъй като интервютата за работа се оказаха трудни за провеждане, Вентола започна да споделя опита си в TikTok миналата година. „Не бях сигурна какво да правя, така че публикуването в социалните мрежи се превърна в начин да си отговоря на собствените въпроси и да си намеря начин да отстраня проблеми. Много бързо осъзнах, че не съм единствената, която преминава през това.“

30-годишната Кейсия Дънкан може да се припознае. Тя живее в Бъкингамшир, Великобритания, и се бори да си намери работа в маркетинга повече от година.

„Честно казано, това е обезсърчително. Имам добри квалификации и предишен трудов опит и мисля, че това подчертава колко труден е пазарът“, казва Дънкан. 

Подобно на Вентола, Дънкан също инвестира в инструменти, които според нея ще подобрят перспективите ѝ за работа, харчейки около 30 паунда на месец. „За мен оправдавам разходите, тъй като е подобно на достъпно членство във фитнес зала“, казва тя.

„Регистрирах се за първокласна услуга за работа, тъй като тя ви позволява да говорите директно с HR мениджъри, а също така имам и абонамент за графичен дизайн, който ми позволява да правя висококачествени автобиографии и портфолио“, споделя Дънкан. 

Междувременно тя е започнала временна работа и е стартирала YouTube канал, споделяйки пътя си в търсенето на работа, като същевременно продължава да подава заявления.

„Подала съм над 200 заявления. Първоначално започнах да ги следя, но мисля, че когато достигнаха около 180, просто нямах сили да ги следя повече“, допълва Дънкан. 

Въпреки че Дънкан все още не е намерила нова работа на пълен работен ден, тя вярва, че парите, които е похарчила за търсене на работа, си заслужават. „Всяко малко нещо може да промени нещата“. 

Обратно в Северна Каролина, Вентола е видяла как нейните TikTok видеоклипове за търсене на работа събират стотици коментари от други хора, които също се борят да си намерят работа. Един от тях гласи: „Аз съм на 52 години. Бях уволнена през юни от компания, в която работих малко повече от 20 години. Ужасена съм, психически неразположена и нямам представа какво да правя.“

Това е дало искрата на Вентола да създаде общност с нестопанска цел, наречена Rhize, миналата година. Чрез безплатния си уебсайт, търсещите работа могат да се свързват помежду си и да споделят съвети за това какво е работило и какво не е за тях, особено що се отнася до платените инструменти.

„Много хора са платили за инструменти за търсене на работа с изкуствен интелект, които им помагат да оптимизират автобиографията и кандидатурите си“, казва тя. „Много хора са платили за инструменти, които проследяват за колко работни места са кандидатствали. Много хора са платили за кариерни консултанти.“

Само да кандидатстваш за позиция и да чакаш някой да ти отговори не е достатъчно – Нанси Д'Онофрио 

Общността на търсещите работа на Вентола е нараснала до над 4000 души по целия свят. Тя казва, че 80% са в САЩ, а останалите 20% са разделени предимно между Канада и Обединеното кралство.

Опитът на Вентола и Дънкан идва в момент, когато работодателите все повече имат повече власт от търсещите работа.

„През последните три години наблюдаваме промяна от пазар, ориентиран към кандидати, към пазар, ориентиран повече към работодателите. Има много по-малко възможности и много повече налични таланти на пазара, така че търсенето на работа е наистина конкурентно“, казва Нанси Д'Онофрио, директор в Randstad, мултинационалната компания за човешки ресурси и подбор на персонал.

Д'Онофрио, която живее в Торонто, посочва напредъка в изкуствения интелект като една от причините, поради които намирането на работа е станало по-трудно, мнение, споделяно от колежката ѝ по подбор на персонал Никол Лийдър, старши консултант по таланти в Adecco.

„Ролите се променят, както се променя и визията на компаниите“, казва Лийдър, която живее в Бостън. „Това е свързано с бързия бум на технологиите. Много малко работодатели днес могат да идентифицират уменията, от които смятат, че ще се нуждаят след пет години.“

Една област, в която търсещите работа харчат повече пари, е кариерен консултант. Това са обучени специалисти, които могат да помогнат да се насочи човек при кандидатстване за работа и какво иска от професионалния си живот като цяло.

Мириам Грум е канадски кариерен коуч. Тя казва, че бизнесът ѝ е нараснал „експоненциално“ през последните три години.

„Специализираме в работата с кандидати, страдащи от прегаряне, тези, които са депресирани и нещастни в работата си“, обяснява тя.

Но Грум забелязва промяна, при която повече клиенти идват при нея, след като са загубили работата си. „Преди беше 70% прегаряне, 30% търсещи работа, но сега е около 50/50 заради броя на съкращенията, които се случват в цяла Канада.“

Тя също така наблюдава скок в броя на хората, които се опитват да се преквалифицират за работни места, които е по-малко вероятно да бъдат заменени от технологиите. „Когато работим с кандидати, ние разглеждаме техните умения и ги съпоставяме с работни места, които ще бъдат търсени през следващите 20 години.

„Има работни места, за които вече знаем, че ще изчезнат“, обяснява Грум. „Понякога има позиция, която изглежда перфектна за клиент, но ние ще бъдем честни и ще кажем: „Нека се съсредоточим върху този сектор вместо това, защото там ще бъде търсенето.“

И така, как да се откроите на трудния пазар на труда? „Само да кандидатствате за позиция и да чакате някой да отговори не е достатъчно“, казва Нанси Д'Онофрио.

Тя обаче не вярва, че кандидатите трябва да харчат пари. Нейният съвет е да се свързват с мениджъри по наемането на персонал, да посещават събития за работа в мрежа и да използват безплатни онлайн инструменти за подобряване на автобиографиите.

Д'Онофрио също така предупреждава търсещите работа да внимават за измами, когато към тях се обръщат кариерни консултанти и експерти по автобиографии. „Бъдете внимателни, защото чувам за хора, които се възползват.“

Тя препоръчва да проучите всеки коуч, преди да му платите. „Винаги проверявайте техните препоръки и как взаимодействат с аудиторията си.“

Въпреки това, независимо за какво харчите парите си, за да се откроите от тълпата, търсещи работа, Вентола предупреждава, че това все пак може да не помогне. Тя не е сигурна за финансовите си разходи, например.

„Честно казано, не мисля, че някоя от инвестициите ми си е струвала, ако ги измервам строго в долари. [Но] това, което направиха, беше да ми отворят очите за съседни възможности и да ме накарат да мисля нестандартно“, казва Вентола.