Сандвич с пилешко за 13 долара в Бейрут се превърна в символ на социалното разделение в Ливан

Седем години след тежкия финансов срив в Ливан спор за сандвич с пилешко месо извади наяве все по-голямата пропаст между хората, които все още могат да си позволят свободно да харчат, и тези, които се борят да свързват двата края, пише Ройтерс.

Модерният ресторант за здравословно хранене "Глоу Парадайз" (The Glow Paradise) решава да предложи на клиентите си, които следят калориите, по-здравословна версия на популярния левантийски сандвич с пилешко месо „шиш таук“ и пуска в менюто си „Чик Таук“ (Chic Taouk) на цена от около 13 долара – почти двойно повече от обичайната цена за подобен сандвич с пилешко месо в Бейрут, допълва БТА.

Играта на думи в името и високата цена предизвикаха обществено недоволство. Ресторантът е критикуван, че продава на прекомерно високи цени в страна, в която много домакинства трудно могат да си позволят основни стоки и услуги.

Въпреки разгорелия се спор в социалните мрежи клиентите продължават да купуват сандвича. За само 11 дни ресторантът е продал над 20 000 броя от него, съобщи мениджърът на ресторанта Храг Джегалиан, за когото онлайн дискусиите са „естествен маркетинг“.

Разнопосочните реакции засягат чувствителна тема в Ливан, където годините на финансови сътресения, политическа нестабилност и конфликти са променили социалната структура. Голяма част от средната класа е обедняла, докато сравнително малка група потребители продължава да поддържа висок жизнен стандарт.

Спорът отклонява вниманието от неотложните кризи

Според икономиста Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут многото посетители на ресторанта прикриват друга реалност. „Виждате хора в  този ресторант, но това, което не виждате, е, че миналия месец са затворили 22 други ресторанта“, каза Надер пред Ройтерс.

Активните потребители на социалните мрежи в Ливан се разделиха на два лагера - едните обвиняват ресторанта в измама, а другите отбелязват, че сандвичът е предназначен за хората, които могат да си го позволят.

Някои поставят под въпрос дали самият спор не отклонява вниманието от по-неотложни проблеми, пред които е изправена страната – от израелската окупация на големи части от южните й територии до хроничните кризи с електроснабдяването и водоснабдяването.

Финансовият срив в Ливан през 2019 г. беше предизвикан от десетилетия корупция и разточителни разходи на управляващия елит. Последвалите няколко конфликта допълнително влошиха икономическите перспективи пред страната.

Брутният вътрешен продукт на Ливан е намалял с близо 40 процента от 2019 г. насам, а инфлацията се очаква да достигне 17,5 процента заради поскъпването на енергията и морския транспорт в световен мащаб, което намалява покупателната способност на населението, според Световната банка. Този показател е над четири пъти по-висок от общото равнище на инфлацията в света, отчетено от Международния валутен фонд през юли.

Четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения да си позволят основни стоки и услуги, съобщи през септември УНИЦЕФ.

Хората не могат да се справят с поскъпването

Средната класа в страната е „изчезнала“, смята Надер. По думите му, тя е била разрушена от поредица кризи, сред които сривът на финансовата система през 2019 г., експлозията на пристанището в Бейрут през 2020 г. и две войни в рамките на по-малко от две години.

Месечните сметки за електроенергия от частни генератори, които осигуряват ток на много домакинства и предприятия при прекъсвания в работата на нестабилната национална електропреносна мрежа, са се увеличили с близо 20 процента само през август 2026 г. Така цените на киловатчас са станали почти с 60 процента по-високи спрямо февруари тази година, показват данните за тарифите на ливанското министерство на енергетиката.

За много хора това означава, че непрекъснатото електроснабдяване струва няколкостотин долара месечно в страна, където минималната работна заплата е 400 долара.

„Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, казва 53-годишният Фуад Фахредин, служител в ресторант от близкия квартал Хамра. „Вече получаваме заплатите си, а след това затъваме в дългове, само за да преживеем.“

Годините на икономическа нестабилност са създали „една класа, която живее, и друга, която не е мъртва, но бере душа заради непоносимото положение, в което се намира“, добавя той.