Сара Дуарте Брандао: Книгите могат да предскажат бъдещи революции

Четенето за мен е основна необходимост като храненето, спането, съществуването. Това е начин да се свързваме с неща, с които не бихме могли – с други хора, други страни или места, които живеят само в нашето въображение. Това каза специално за "Мениджър News" Сара Дуарте Брандао, която пристигна в София за първото представяне в чужбина на дебютния си роман "Кой се страхува от светците на дома".

Португалската писателка е част от международните автори, поканени у нас по повод Пролетния панаир на книгата, който отвори врати днес в столицата, а ден по-рано се срещна със своите читатели в България. На представянето на книгата й присъстваше и посланикът на Португалия Н.Пр. Ана Мария Коелю Рибейру да Силва, която беше силно развълнувана от срещата с нейната сънародничка. Причината - през 2023 г. „Кой се страхува от светците на дома“ е отличен с литературната награда на град Алмада за дебютен роман, а през 2025 г. Сара Дуарте Брандао получава наградата за нов автор на най-голямата онлайн книжарница в Португалия – Wook.

Сюжетът на романа пресъздава историята на Мария Тереза, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да вземе в ръце съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си. Днес я откриваме да тъче гоблени с религиозно саркастичен характер в мистериозна къща в градче на река Доуро. Там хората я смятат за вещица, която плаши децата с изключение на едно от тях - Жоана, която се влюбва в книгите също като самата Мария Тереза навремето.

Отделните глави в романа разкриват болезнени спомени от отношенията с баща й и съпруга й, но и моментите, в които тя е най-щастлива - като малко момиче, запленено от книгите благодарение на дядо си. 

Това ме кара да попитам Сара какво е свободата за нея.

"Четенето ни прави свободни да се радваме на пътуването. Отвежда ни на места, които не съществуват. А свободата е основата на нашето съществуване, дори и в правото да избираш да бъдеш себе си. За мен книгите ни помагат в революционната сфера на онзи път да се бориш за свободата, за някого или за нещо. Свободата е нещо, което ако го имаме, трябва да го споделяме и да сме готови да защитим всеки ден. Твърде трудно е да придобиеш свободата, но е твърде лесно да я загубиш", отговори португалската писателка.

Интересен факт за книгата е, че част от нея авторката е написала в българската столица. Сара идва в София едва на 20 години като студент на разменни начала по програма Еразъм - време, за което си спомня с умиление, и дори знае малко думи на български език като "благодаря".

"Аз бях тук преди осем години и за мен е голямо удоволствие, че първият ми роман е преведен първо на български език. За мен съществува връзка между Португалия и България и тя е свързана с изображенията, връзката през изкуството, текстила и занаятчийството. И затова в началото на романа, в предговора споменавам този диалог, който съществува между двете страни, който е свързан с цветовете, с шевиците, с изработването на различни занаятчийски изделия и в двете страни", разказа Сара пред почитателите си.

Основен образ в романа са деветте фигури на светците на Сао Педро да Акурада. "Смятам себе си за атеистка, но съм силно запалена по това да изследвам връзката на хората с божественото и как хората са склонни да изградят различни конструкции на земята, за да изразят своята вяра и своята връзка с божественото. Затова ми беше интересно как в тази толкова малка общност, в която хората са набожни, те проявяват ненавист към фигурите на светците, които са страхотно произведение на изкуството. Те са набожни само към светеца, който е по техен образ и подобие, и който прилича на тях. Всъщност, когато една религия се изправя срещу дизайна на фигурите, то тогава би трябвало да си зададем въпроса за смисъла на вярата и набожността. Затова създадох образа на Мария Тереза, която се конфронтира със своята общност и поставя под въпрос именно тази набожност и тази вяра", посочва авторката на романа.

И добавя, че книгите могат да предскажат бъдещи революции, загатнати бегло в роман или в произведение на изкуството.

Питам я как съвременното португалско общество би приело сега Мария Тереза, а Сара Дуарте Брандао отговаря: "Мисля, че зависи с кого ще се срещне. Има различен подход към феминизма като цяло в съвременното португалско общество. Има хора, които биха обичали Мария Тереза и такива, които биха я намразили. Всъщност дори днес, книгата е представяна в читателски групи и в някои от тях има хора, които ми казват: "Харесвам Мария Тереза, обичам я", и други, които казват: "Харесвам книгата, но мразя Мария Тереза".

В края на представянето Сара Дуарте Брандао се похвали, че току-що е завършила една поетична книга - стихосбирка, работи по докторската си теза, и вече има идея за нов роман, но уточни, че ще отнеме време, докато се оформи като цялостна книга.

Автор: Анелия Тодорова