Световните морета са поели рекордните 23 зетаджаула топлина през миналата година

Рекордните 23 зетаджаула топлинна енергия са били погълнати от световните морета през миналата година, което е направило океанските води по-топли, морското равнище по-високо, а условията за живот в морската среда – по-неблагоприятни, показва нов доклад.

Огромното количество натрупана топлинна енергия, което е почти 40 пъти по-голямо от цялата енергия, използвана от човечеството през същата година, идва на фона на мащабни промени в дълбоките водни басейни, които са от съществено значение за живота на Земята, предава The Guardian.

Според десетото издание на доклада за състоянието на океаните на „Коперник“ морското равнище се е покачвало средно с около 3,8 мм годишно от 1999 г. насам, а между 2012 и 2025 г. този темп се е ускорил до 4,2 мм годишно. Докладът също така установява, че световният океан е станал със 17% по-киселинен през последните 40 години.

Океаните са абсорбирали около една трета от въглеродния диоксид, отделен от човешката дейност, както и приблизително 90% от допълнителната топлина, задържана в климатичната система на Земята вследствие на замърсяването с парникови газове.

„Океанът се променя пред очите ни“, казва Пиер Баюрел, генерален директор на Mercator Ocean International, организацията, публикувала доклада. „Затоплянето, покачването на морското равнище и деградацията на екосистемите са взаимосвързани признаци на значителни и дългосрочни промени.“

В Европа, която се затопля два пъти по-бързо от средното за света, Средиземно и Черно море са засегнати от рекордни морски горещи вълни. Учените установяват, че повишените температури се задържат дълбоко под повърхността, а периодите на екстремна топлина продължават повече от месец.

Изследователите отчитат ясно ускоряване на покачването на морското равнище в западната част на Средиземно море, докато в източната част измененията са по-неравномерни. Според доклада цялото Средиземно море се е затопляло средно с 0,32°C на десетилетие, което е довело до по-чести и по-интензивни морски горещи вълни, особено през последните години.

Докладът излиза в момент, когато Западна Европа преживява необичайно топъл септември непосредствено след лятото, белязано от разрушителни горещини. Миналата седмица температурите в части от Испания и Португалия достигнаха 40°C. Затоплените крайбрежни води усилват горещите вълни на сушата, като отделят допълнителна топлина през нощта, когато иначе би трябвало да настъпи охлаждане.

Анхел Борха, морски еколог в баския изследователски институт AZTI, който не е участвал в подготовката на доклада, посочва, че последствията от тези процеси се наблюдават от години и със сигурност ще се засилват.

„Но изглежда, че обществото е склонно да подценява проблема. Например съчетанието от покачващо се морско равнище и екстремни явления ускорява ерозията по средиземноморските брегове, а въпреки това някои хора продължават да възстановяват строежи на места, които несъмнено ще изчезнат“, казва той.

Докладът документира и сериозни щети върху морските екосистеми вследствие на повишените температури. Между януари 2023 г. и септември 2025 г. 84% от кораловите рифове по света са били подложени на топлинен стрес, достатъчен да предизвика избелване на коралите.

През последните 30 години почти 5% от океанската площ е претърпяла трайна промяна в моделите на развитие на фитопланктона – микроскопични организми, които стоят в основата на морските хранителни вериги и играят ключова роля за въглеродния цикъл. В Антарктика четири колонии от императорски пингвини са претърпели пълен репродуктивен провал през 2022 г. в условията на рекордно ниско морско ледено покритие.

Констатациите бяха публикувани заедно с отделно изследване на „Коперник“, според което смъртоносната комбинация от екстремни горещини и замърсен въздух през тази година е изложила повече от една трета от човечеството на опасни нива на приземен озон.

Явлението, известно като „озоново-климатичен ефект“, се дължи на химични процеси, които настъпват, когато определени замърсители са изложени на високи температури и слънчева светлина. През първите осем месеца на 2026 г. едва 5% от населението на света е било изложено на „добри“ нива на озон, които отговарят на препоръките на Световната здравна организация.

Флориан Папенбергер, генерален директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който е изготвил анализа, заявява, че резултатите показват как „замърсяването на въздуха не познава граници“.

„Димът от горските пожари, озонът и праховите частици могат да изминават хиляди километри и да засягат общности далеч от източника си“, казва той. „Докато международната общност се подготвя за COP31, тези констатации са навременно напомняне, че климатичните промени, качеството на въздуха и общественото здраве са дълбоко взаимосвързани предизвикателства, които изискват координирани глобални действия.“