Вино от облаците: Каква е историята на най-високата винарна в света?

На 3600 метра надморска височина в Тибет, където зимите замразяват земята, ултравиолетовата радиация е силна, а лозята са заобиколени от сухи високопланински пейзажи, производството на вино изглежда почти невероятно. Именно тук обаче Pazhu Winery произвежда хиляди бутилки шардоне, ледено вино и местен червен сорт, наречен Yajiang No. 1, разказва Bloomberg.

Винарната развива лозя на няколко места в региона, като едно от тях е признато от Guinness World Records за най-високо разположеното лозе в света. Проектът е част от продължаващите повече от десетилетие усилия на Китай да превърне части от Тибет във винопроизводителен район.

За местните жители това е съществена промяна. В продължение на поколения поминъкът в района на Шанан, смятан за една от люлките на тибетската цивилизация, е свързан предимно с отглеждането на якове, овце и кози и с производството на ечемик върху неплодородната високопланинска земя.

Лозя вместо търсене на работа далеч от дома

Pazhu все още не е излязла на печалба, но икономическата рентабилност не е единствената цел на проекта. Винарната има около 80 постоянни служители, чиито месечни възнаграждения достигат до 8000 юана, или приблизително 1200 долара, разказва заместник-генералният директор Ли Сяопин пред Bloomberg.

Още около 3000 души от десет близки села се включват на ротационен принцип в работата по лозята. Компанията определя системата като модел за „работа близо до дома“, който трябва да намали необходимостта местните жители да напускат селата си в търсене на доходи.

Един от тях е Суолан Бианба. Преди да започне постоянна работа във винарната, той пътувал далеч от родното си място, за да работи в строителството.

„Преди трябваше да търся работа. Сега вече няма нужда. Мога да работя близо до дома си през цялата година“, разказва той.

По думите му проектът е увеличил значително доходите на семейството му.

Развитието на лозарството е част от по-широката политика на Пекин за икономическа интеграция и повишаване на жизнения стандарт в западните региони на Китай. През последните десетилетия държавата инвестира значителни средства в пътища, железници и енергийна инфраструктура в Тибет.

Виното като част от политиката за модернизация

Икономическите инвестиции вървят паралелно с политиката на китайското правителство за по-тясна интеграция на Тибет с останалата част от страната. Пекин управлява региона от 1959 г., когато Далай Лама напуска Тибет и отива в изгнание след потушаването на въстание срещу китайското управление.

Китайските власти представят инфраструктурното развитие, индустриализацията и новите работни места като част от политиката за намаляване на бедността и т.нар. „общ просперитет“. Критиците на Пекин обаче обвиняват правителството, че икономическата интеграция е придружена от ограничаване на религиозните и културните свободи.

От 1 юли в Китай действа и нов закон за етническото единство, насочен към укрепването на общата национална идентичност. Според критиците му той допълнително засилва асимилационния натиск върху малцинствата в Тибет и Синцзян.

Политическият контекст е ясно видим и за посетителите. Пътуването от Лхаса до лозята на Pazhu преминава през контролно-пропускателни пунктове и край лозунги, отбелязващи годишнината от „освобождението“ на Тибет – обстановка, която трудно напомня на традиционните винени райони като Напа или Сонома.

Вино на 3600 метра, но в труден пазар

Освен необичайната надморска височина Pazhu е изправена и пред далеч по-познат за винопроизводителите проблем – намаляващото потребление.

Китай дълго време беше един от основните двигатели на глобалното търсене на вино, но потреблението в страната намалява рязко от 2017 г. насам. По-младите потребители все по-често предпочитат напитки с по-ниско алкохолно съдържание, което принуждава местните производители да се концентрират върху качество, по-специфични сортове и уникални условия на производство, вместо върху големи обеми.

Pazhu трябва да се конкурира и с вече утвърдени китайски винени региони като Нинся и Шандун.

Вината от високопланинските лозя не са евтини. Някои бутилки се продават за 777 юана, или около 110 долара. След години експерименти с вносни сортове и кръстосването им при високопланински условия винарната създава и Yajiang No. 1 – местно червено вино с вкусови характеристики, които производителят свързва със специфичните почви и климат на региона.

Засега продукцията се продава основно в континентален Китай, а през тази година започват доставки и за Хонконг и Макао.

„Мечтата е един ден да можем да продаваме нашите вина по целия свят“, казва Ли Сяопин.

За Pazhu обаче успехът не се измерва само с финансовия резултат. Според ръководството на компанията основната социална цел на проекта е чрез развитието на местна индустрия да се подобрят условията на живот и доходите на хората в района.

Именно тази комбинация – експериментално лозарство на една от най-неподходящите на пръв поглед места на планетата, икономическа модернизация и специфичният политически контекст на Тибет – превръща най-високата винарна в света в нещо много повече от екзотична винена история.