Притча за силната врана

Решила враната тази есен да тръгне на юг с ято прелетни птици.

Приготвила се, наредила се сред тях, но водачът на ятото строго я погледнал и казал:

- Врано, ти не си прелетна птица? Какво си мислиш, че правиш?!

- Я, пък ти! Аз съм голяма! Аз съм силна! Аз мога всичко! – отръскала се Враната.

- Е, да бъде по твоему! Ще полетим, ще видим! – отсякъл водачът и размахал криле. Ятото го последвало, а с него и нашата героиня.

Летели, летели, дошло време да спрат за нощуване. Накацали птиците и започнали да се броят – всички налице, само Враната я няма. Минали час, два, три...най-накрая, уморена, гладна и рошава пристигнала и тя.

Водачът, стреснат от изтощения й вид, пак решил да я посъветва:

- Врано, добре си помисли! Ти не си прелетна птица, а ни предстои да летим три дни без почивка над морето!

- Да, бе, да! Аз съм голяма! Аз съм силна! Аз мога всичко! – изхриптяла вироглаво тя.

На сутринта ятото се вдигнало и продължило пътя си. Летяло, летяло, летяло и накрая пристигнало. И отново Враната липсвала. Три дни по-късно на хоризонта се появила малка черна точица. Да! Това била самата тя, Враната!

Но как изглеждала само! Мокра до кости, с изплезен от умора език, проскубана...С последни сили се добрала до ятото и се пльоснала на земята, останала без дъх.

Птиците се събрали около нея и възхитено занареждали:

- Браво! Ти наистина си Голяма! Ти си Силна!!!

- Да, бе! А съм голяма! Аз съм силна! Ама пък колко съм ГЛУ-У-У-У-УПАВА!!!