Електронната дрога

„Компютърът е електронен кокаин. Той стимулира фази на маниакално възбуждане, следвани от фази на депресия”, предупреди наскоро неврологът от Лос Анджелис Питър Уайброу. Милиони хора по света не могат да си представат живота без интернет, мобилен телефон, смартфон, iPad и прочие електронни залъгалки. Ден, даже час без смс-съобщения или посещения на сайтове в социални мрежи им се струва прахосан напразно.

Растат digitale natives поколения, родени в цифровата епоха и непомнещи времената без глобалната мрежа. Хората, изпаднали в зависимост от електронните си играчки, се превръщат в киборги, разговарящи със Siri. Средностатистическият американски тийнейджър изпраща месечно 3700 смс-а, или два повече отколкото през 2007 година.

Многобройни изследвания доказват, че от интернет се оглупява и постоянното общуване в мрежата дори може да доведе до тежки депресии и психологически разстройство.

Известен факт е, че вече са масово явление т.нар. фантомни вибрации, когато ни се струва, че мобилният ни телефон звъни или сме получили електронно съобщение, а всъщност не е така. „Интернет краде нашите души, мозъкът ни се губи в облаци от данни, хард дисковете и паметта на нашите телефони и компютри отнема и малкото останало от нашата човешка памет”, написа Бил Келър, дългогодишен главен редактор на New York Times.

 Цифрово слабоумие

 В Германия, списъкът от бестселъри в момента се оглавява от книгата „Цифрово слабоумие. Как лишаваме от разум себе си и своите деца.” Авторът й е професор Манфред Спитцер – медицински директор на психиатрична немска клиника. Той е смятан за един от водещите световни специалисти по човешкия мозък. „Компютърът е необходим за обучение, колкото велосипед за плуване”, казва Спитцер. Интернет и всякакви електронни играчки нанасят вреда първо на децата, бие тревога той.

 Когато започна ерата на телевизията, учените предупреждаваха, че 3 часа, прекарани пред екрана, повишават риска от затлъстяване и склонност към агресия. Това вече е факт. Какво да очакваме от бъдещето, когато днес децата и младежите прекарват средно на ден в дигиталния свят около 7,5 часа?

 Цифровите технологии ни отменят в умствената дейност. Затова си струва да си напомняме постоянно неумолимия природен закон, че орган, който не се използва, закърнява. Когато не се натоварват, връзките между невроните в мозъка отслабват. Това вече се случва в главата на зависимия от интернет човек. Изследвания на учени от Колумбийския университет в Ню Йорк доказаха, че хората, които често използват Google и Уикипедия, запомнят не откритата по този начин информация, а къде може да бъде намерена. Разбира се, мрежата е огромна съкровищница от уникални данни, но боклукът в нея е повече от перлите. Нужни са умения, за да можеш да отделяш зърното от плявата, а за това трябва определена база от знания. Хората, които пренебрегват традиционните способи на обучение, не притежават тези знания, казва проф. Спитцер.

Развитието на цифровите технологии влияе негативно и на ориентирането в пространството. В миналото таксиметровите шофьори в Лондон са били длъжни да знаят наизуст имената на 25 хил. улици и площади. По тази причина, по време на обучението им се увеличавали тези области от мозъка, които отговарят за пространствената ориентация. Днес шофьорите използват GPS, в резултат на което им е все по-трудно да се ориентират по карта или да открият самостоятелно дадена улица.

Интернет влияе лошо и на паметта: телефонните номера и адреси са записани в компютъра или в мобилния телефон. За рожденните дни на приятели и близки ни напомня Facebook. „Процесите на запаметяване вече не се случват в човешкия мозък, тъй като ги пренасяме в електронните апарати”, обръща внимание Манфред Спитцер. По тази причина дейността „учене” става все по-сложна и трудна за изпълнение. Този, който разчита главно на метода Ctrl-C+Ctrl-V, не влага никакви умствени усилия и бързо забравя всичко.

 Децата не получават сетивни стимули като вкус, мирис, докосване. Видеото няма да ги научи да говорят правилно, защото звукът и движенията на устните от екрана не са идеално синхронизирани, както в реалния живот. Затова проф. Спитцер съветва: децата до 3 години е добре да стоят далеч от всякакви екрани, а компютри в детските градини са направо вредни.

Интернет води до отчуждение. Според изследвания на Станфордския университет американските момичета във възрастта 8-12 години посвещават на онлайн контакти почти 7 часа дневно, а на реални срещи – само два часа, през които, естествено, изпращат смс-и. Електронните устройства ни правят нетърпеливи, лишават ни от възможността да размишляваме спокойно. Ако ни се наложи да почакаме дори две минути на някоя опашка, веднага вадим мобилния си телефон.

Намалява и концентрацията ни, защото сме придобили ужасния навик да включваме едновременно компютъра, телевизора, музика, а мозъкът ни може да обработва пълноценно само една външна информационна атака. Професор Спитцер подчертава, че всичко това води до отслабване на невронните връзки. Така че, поколенията, израснали онлайн, навярно ще се сблъскат по-рано с болестта на Алцхаймер и други дегенеративни заболявания на мозъка, смята още той.

 Повсеместна атрофия

 Проф. Спитцер недоумява защо този сериозен проблем се премълчава. „ Ние устройваме масови истерии, когато няколко души получат стомашно разстройство от развалена салата, но никой не се тревожи, че 250 хил. млади хора в Германия например, страдащи от компютърна зависимост, са напълно изолирани от реалния живот. Те са нещастни и непригодни за нищо”, възмущава се ученият.

Тезите на немския специалист се потвърждават от изследвания на китайски учени. В Китай, Тайван и Сингапур компютърната зависимост вече е достигнала такива мащаби, че се смята за сериозна заплаха за здравето на нацията. Проблемът вече е предмет на задълбочени проучвания. Според резулаттите от едно от тях, проведено в Китай, в мозъка на хронично-зависимите от интернет са открити аномалии в бялото вещество, а също и негативни изменения в сивото вещество – намаляване с 10-20% на зоните, отговарящи за речта, паметта и моториката. Установена е и ясна зависимост – колкото повече време прекарва човек в интернет, толкова повече признаци на мозъчна атрофия биват откривани у него. И това не е всичко.

 Интернет психози

Според резултати от много други изследвания злоупотребата с цифровите технологии може да предизвика тревожност и дори психически отклонения. Така например учени от американската Педиатрична академия пуснаха в действие термина „Facebook-депресия”. С него те диагностицират деца, които се разстройват, когато видят в социалната мрежа снимки на усмихнати свои връстници, защото смятат, че не могат да се сравняват с тях.

Изследователи от кливландския Case Western Reserve University откриха взаимовръзка между изпращането на многобройни смс-и, продължителните посещения в социалните мрежи и стреса, депресията, както и мислите за самоубийство.

Израелски учени от Университета в Тел Авив пък твърдят, че са установили първите случаи на психоза, предизвикани от интернет. Те описват по-конкретно три жени на възраст от 30 до 50 г., които започнали виртуални връзки с мъже. Те отказвали да се срещат на живо с тях, общували само онлайн и то, предимно нощем. Накрая и трите потърсили психиатрична помощ. „Тези пациентки първоначално са разпознали в интернет емоционално убежище и източник на положителни преживявания. Психичните им разстройства са се появили в резултат на нарушаване на познавателните способности. Една от тези жени започна дори да халюцинира. Имали сме и други пациенти, които страдат от халюцинации, предизвикани от компютърната зависимост. Един мъж например, твърдеше, че някой иска да го отрови, а отровата прониква в пръстите му през клавиатурата”, разказва израелският психиатър Ури Ницан.

 Ако имахте търпението да прочетете тази статия до края, сега, станете от компютъра и се настанете някъде удобно в компанията на една хубава книга.

 По материали от чуждия печат