Супер часовник променя секундата

От близо 50 години дължината на секундата е била определяна по един и същи начин, пише вестник Independent.

Германски учени обаче смятат, че са намерили как да направят най-точния часовник, създаван някога. Той ще измерва времето толкова добре, че ако беше започнал да работи преди 14 млрд. години в началото на Големия взрив, несъответствието днес щеше да е само 100 секунди.

Макар че промяната в точността едва ли ще бъде особено забелязвана от хората, тя може да е от голямо значение за GPS навигацията, като ще увеличи прецизността на измерванията по земя от няколко метра до няколко сантиметра.

 „Това, което ние демонстрираме, е първата крачка към глобално измерване на времето по един по-добър начин”, коментира един от създателите на новото изобретение.

И тъй като новият часовник ще използва различен начин за измерване на времето може да промени, макар и с минимална разлика, продължителността на някои от основните му единици като секунда, минута, час.

Начинът, по който измерваме времето все още е базиран на принципа на махалото. Изключение прави атомният часовник, който измерва естественото движение напред-назад на атома на химическия елемент цезий.

От 1967 г. насам Международната система за единиците определя секундата като времето, което преминава по време на 9 192 631 770 цикъла на микровълновия сигнал, произведен от това движение.

Въпреки това обаче също както при часовника с махало, могат да се появят грешки, които да забавят или да забързат движението на атома с до една наносекунда на всеки 30 дни. 
Новият часовник ще използва за измерването на времето друг химичен елемент - стронций, чието „тиктакане" е много по-бързо от това при часовника с цезий. Също така учените ще си служат с оптичната, а не с микровълновата част от спектъра.

Ако една секунда се определя на базата на стронция еквивалентът на секундата би бил 429,000 млрд. цикъла на атома. Този метод за изчисляване на дължината на една секунда намалява възможността за грешка до по-малко от 0,2 наносекунди за 25 дни, посочват изследователите.

Според д-р Кристиан Гребинг от Националния метеорологичен институт в Германия, който е участвал в изготвянето на проекта за часовника, това е крайъгълен камък по отношение на практическото прилагане на оптичните часовници.

Оптичните часовници, които използват лазери, за да наблюдават поведението на атомите или йоните в изолирана вакуумна среда, са познати на науката от известно време.

Съществуват обаче редица трудности при тяхното използване заради сложното им устройство и практиката да спират да работят.

Според д-р Гребинг методът за измерване на време, който са създали, може да проработи, но промяната на дефиницията за продължителност на секундата трябва да се забави поне с още 10 години. В това време учените ще могат да установят кои оптични часовници работят най-точно. В други версии на този вид часовници се използват различни химични елементи като алуминия.

По материали на „Фокус” и БГНЕС