Учени доказаха космическа атака през 8 век

Японски учени доказаха, че Земята е претърпяла космическа атака през 8 век. Повишеното съдържание на радиоактивния въглерод 14 в годишните кръгове на древни японски кедри свидетелства за това, че Земята е преживяла „бомбардировка" от космически лъчи през 774 - 775 година от н.е., съобщават физиците в статия в „Нейчър“.

Дърветата и другата растителност са много чувствителни към промяната на условията, при които растат - повишаване или намаляване на температурата, енергията на слънчевата радиацията и други фактори.

Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове - слоевете дървесина, които се формират през всеки сезон на растеж. Приема се, че тъмните кръгове означават неблагоприятни условия, а светлите - благоприятни условия на средата.

Група физици под ръководството на Фуса Мияке (Fusa Miyake) от университета в Нагоя в Япония разучила внимателно годишните кръгове на две древни японски кедрови дървета с цел да определят точна дата на „удара" от космически лъчи, който се предполага, че се е случил между 750 и 820 година от н.е.

Както обясняват физиците, епизодите на продължителен обстрел с частици с извънземен произход обикновено се съпровождат с повишение на дела на тежкия радиоактивен изотоп въглерод 14 в дървесината и меките тъкани на растенията, предаде БГНЕС. Ръководени от тази идея, физиците разделили на отделни годишни кръгове тънки отрези от два японски кедъра расли през средновековието.

В единия случай те използвали парченца дървесина за определяне на годишните колебания на въглерод 14, а във втория - да измерят средната концентрация на тежкия изотоп на въглерода за всеки две години между 750 и 820 година от н.е.

И в двата случая учените фиксирали рязко увеличение на радиовъглерода в кръговете от 774 и 775 година от н.е. Пикът на изотопа не може да се обясни със сезонни промени на силата на слънчевата радиация, защото количеството на изследвания елемент надвишавало 20 пъти количеството въглерод 14 останал в дървесината при повишена слънчева активност.

По думите на учените резултатите се съгласуват с получените проби от арктически лед датиран от същото историческо време, където бил регистриран пик на концентрацията на друг „космически" елемент - берилий 10.

Възможно е по това време близо до Земята, разбира се в космическите мащаби, да се е взривила свръхнова. Друга възможна причина е суперизригване на слънцето с мощност няколко десетки пъти превишаваща типичната сила на слънчевите изригвания.

Мияке и колегите му предполагат, че допълнителни свидетелства в полза на една или друга хипотеза ще помогнат да се разбере причината за средновековната космическа „бомбардировка".

Сега думата имат и други учени и изследователи, от които се очаква да сверят историческите събития в България и света за периода на космическата лъчева атака и да открият съответните съвпадения.