Учени обясняват феномена на по-краткия обратен път

Учени от университета в Киото смятат, че са открили защо на хората им се струва, че когато се връщат от някъде, пътят е по-кратък и го изминават по-бързо. Според тях това възприятие по никакъв начин не е свързано с обстоятелствата на пътешествието, пише списание PLOS One.

Участници в проучването гледали 20-минутни записи как някой върви по улиците на града към целта си. На едната група доброволци било казано, че ще проследят пътя и в двете посоки, а на другата — че ще гледат две различни пътешествия. Групата с „билет отиване и връщане” била единна, че връщането е отнело по-малко време.

Двете групи били помолени да отбелязват триминутни периоди, докато гледат видеото, но без да поглеждат часовника. И двете групи оценили продължителността на пътуването еднакво. Разликата се появила, когато поискали от тях да сравнят маршрутите постфактум. Това дало основание на изследователите да предположат, че формирането на възприятието за съкратена продължителност на пътуването в обратна посока възниква при ретроспективната рефлексия. Според авторите хипотезата изисква допълнителни тестове, като следващит път те няма да дават никаква информация и указания на участниците в опита.

Втората хипотеза на екипа е, че решаваща роля за формирането на възприятието за по-краткия обратен път може да играе човешката склонност да надценяваме продължителността на обратния път, когато не става дума за познати и постоянно изминавани маршрути. Учените допускат също така, че когато хората отиват някъде, обикновено са заети с мисълта дали успеят навреме и с желанието да стигнат по-бързо. Затова имат усещането, че времето върви по-бавно и пътят е по-дълъг. Нещата се променят на връщане, понеже мисълта за времето престава да ги тревожи.