Икономисти предлагат нов подход за социална защита

Институтът за пазарна икономика излезе с предложения за нов подход за социална защита в България. Трима икономисти – Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Адриан Николов, представиха на пресконференция днес конкретни предложения за реформа на социалните трансфери и услуги. Тримата считат, че в условията на политическа нестабилност и предстоящи избори дебатът е наложителен и всички идеи, подкрепени с експертни анализи, са полезни.

Ефект на социалните трансфери 

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е над 3 млрд. лв. за през 2022 г. В сравнение с 2020 г. той е с поне 900 млн. лв. по-голям. „Въпреки този огромен ресурс, индикаторите за подоходното неравенство в страната не се променят значително. Коефициентът на Джини, който измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от оптималното, продължава да е нива около 39-40%. Програмният бюджет на министерството за периода 2023-2025 г. не предполага голяма промяна в този показател”, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.

 Анализите сочат, че по-високите нива на подоходните неравенства у нас спрямо средните за Европа се дължат не само на структурни особености на българската икономика, но и на слабата ефективност на социалните трансфери. В други страни възможностите на най-бедните и най-уязвимите да се измъкнат от социално изключване е далеч по-успешно, сравнява икономистът.

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

„Огромната част от средствата през бюджета на Социалното министерство се насочват към широки групи бенефициенти без доходен критерий – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често стигат до лица, които не са сред най-нуждаещите се. В същото време размерът на подкрепата е недостатъчен за хората в най-тежко положение”, обясни Богданов. Анализът на икономиста показва, че класическите програми за социално подпомагане – тези, които би трябвало да насочват ресурс към най-бедните и уязвимите, са с малко покритие и по-голяма част от тях остават без подкрепа.

Големият разход в бюджета е по три закона – за хората с увреждания, за личната помощ и за семейни помощи за деца – най-вече месечните помощи за отглеждане на дете. „Законът за социално подпомагане, в който са залегнали основните програми за подкрепа на най-нуждаещите се, е с най-малък разход – около 10% от средствата, като голямата част от тях са концентрирани в помощта за отопление”, отбеляза Богданов.

Предложенията на ИПИ са фокусирани върху подобряване на насочеността и ефективността на социалните трансфери и целят:

1) по-голям обхват на социалните помощи;

2) единен подход и ясни критерии за достъп, обвързани с линията на бедността, които отчитат особеностите на всяко домакинство;

3) преформатиране на подкрепата за хората с увреждания;

4) преосмисляне на покритието на директната подкрепа за децата и семействата.

ИПИ предлага:

1. Увеличаване на обхвата на месечните социално помощи по Закона за социално подпомагане  - 4-5% от населението. Според икономисти това е постижимо в сегашната нормативна рамка при двукратно увеличение на гарантирания минимален доход.
2. Замяна/обвързване на гарантирания минимален доход с линията на бедността, което ще позволи намирането на общ подход при достъпа до различни социални помощи, ежегодна актуализация на размера на социалните помощи и фокус върху най-уязвимите групи.
3. Уеднаквяване на подоходните критерии за различните социални и семейни помощи, според линията на бедността.
4. Изваждане на програмите с демографски цели от цялостната система на социално подпомагане, като трансферите към семейства с деца се фокусират върху  уязвими домакинства и предоставяне на подкрепа за социално включване и увеличаване на възможностите на деца в нужда.  
5. Интегриране на подкрепата за семейства с деца, помощите за отопление и месечното подпомагане на базата на обща оценка на доходите и на потребностите, според характеристиката на домакинствата.
6. Интегриране и на социалните услуги, механизма за лична помощ и финансовата подкрепа за хора и деца с увреждания и възрастни хора в затруднение ; общ подход при определяне на потребности и размер на трансферите. Плащанията за хора с увреждания сега са над 1 млрд. лв., но имат ниска ефективност.

Политики за преодоляване на неравенствата във възможностите

Неравенството във възможностите се проявява през основните фактори  – тип на домакинството и семейната среда, степен на урбанизация и регионално сечение, ниво на образование, участие на пазара на труда, достъп до здравеопазване и т.н., сочат анализите на ИПИ. Според икономисти всички тези фактори показват, че отвъд социалните помощи и услуги, могат да се случат редица промени в отделни сектори, които да отпушат потенциала на определени групи от обществото и да им дадат шанс да избягат от бедност.

Изследванията на ИПИ се фокусират върху две групи, за които неравенството във възможностите е характерна черта. Едната група са младежите, извън системите на заетост, образование или обучение (NEETs), а другата са бежанците, получили временна закрила в България. „Оценките на ИПИ показват, че близо половината младежи, които не работят и не учат, са в риск от бедност”, подчерта Адриан Николов.

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в ЕС. „Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността и са в значително по-голям риск от бедност”, обясни икономистът.

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

ИПИ прави следните предложения за отключване на потенциала на тази група:

1. Интегриран и индивидуален подход за активирането на NEETs чрез тясно сътрудничество между Агенцията по заетостта и бюрата по труда с другите институции, които имат отношение към тази група, например РУО, общините и дирекциите за социално подпомагане, включително чрез обмен на данни и профилиране на индивидуалните потребности.
2. Задържане на децата в училище и предотвратяването на отпадането. Значителна част от неактивните младежи са отпаднали от училище след началната и прогимназиалната фаза, което блокира достъпа им до висше образование и ограничава достъпа им до пазара на труда.
3. Интеграцията на неактивните младежи е свързана с тази на ромите.
4. Включване в програми за квалификация и придобиване на умения за сметка на директно създаване на субсидирани работни места.

Социални услуги и потребности

Широк набор от социални услуги, предоставяни на местно ниво, допълва паричните обезщетения през осигурителната и социалната система в България – домове за стари хора, дневни центрове за лица с увреждания, центровете за настаняване от семеен тип, за обществена подкрепа и за социална рехабилитация и интеграция, домашния социален патронаж и асистентската подкрепа, клубове на пенсионера и инвалида и т.н. „Това са общо над десет типа социални услуги, които се финансират по различни канали с портфейл от 1 млрд. лв. годишно”, посочи Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Източник: Институт за пазарна икономика, НСИ

Основният модел за финансиране са делегираните от държавата социални услуги – на 500 млн. лв. за 2022 г., като тук влизат специализираните институции за предоставяне на социални услуги, социалните услуги и асистентската подкрепа. „Общините доставят социални услуги, като социалния патронаж и клубовете на пенсионера и инвалида. Все по-голяма роля играе и механизмът „лична помощ”, финансиран от бюджета на Министерството с над 400 млн. лв. В допълнение има и социални услуги, които се финансират на проектен принцип – например патронажната грижа, която се разшири по време на пандемията. Това показва колко фрагментиран е моделът на предоставяне на социални услуги, който е почти изцяло общинска отговорност, но се финансира по най-различни канали”, подчерта Ганев. Според него си личат допирните точки между наглед сходни услуги, които се финансират по различен модел – например между механизма лична помощ и асистентската подкрепа, както и между домашния социален патронаж и патронажната грижа. „Условията за достъп до тях се различават и не винаги се допълват идеално”, коментира икономистът. Затова ИПИ прави следните предложения:

1. Оценка на потребностите на местно ниво, базирана на реалностите и данните. Изготвяне на Националната карта на социалните услуги и по-голяма свобода на общините при дефинирането на нуждата от социални услуги.
2. Комплексен подход при предоставянето на социални услуги в допълнение към социалните трансфери – една контактна точка за гражданите, която обединява експертизата и инструментариума на общините с тези на регионалните дирекции за социалното подпомагане.
3. Взаимодействие между делегирани и местни социални дейности, част от годишните общински планове за социалните услуги. Въвеждане на механизми за частична финансова подкрепа от държавата при разширяване на обхвата на местните социални услуги, на база на изготвената оценка на потребностите и план за социалните услуги.
4. Интеграция на различните модели за подкрепа в домашна среда. По-голяма свобода за местните власти да реагират на нуждата от гъвкава подкрепа в домашна среда.

Анализът е в рамките на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”, който ИПИ изпълнява от 2019 г.