Километрични опашки по бензиностациите и ограничения на покупките: Русия остава без гориво

Украйна продължава да нанася щети върху енергийната инфраструктура на Русия с все по-бързи темпове. Съгласуваните украински атаки с дронове срещу петролни рафинерии и други части на руската система за разпределение на гориво започнаха през август, а броят на ударите се увеличава с всяка изминала седмица, като вече са почти ежедневни.  

През последната седмица или около това Украйна нанесе сериозни щети на голям терминал за износ на петрол в Новоросийск на брега на Черно море, рафинериен комплекс в Башкортостан (на над 1300 км от Украйна) и помпена станция в Чувашия, на 1000 км от фронтовата линия. Голяма рафинерия в Ярославл беше ударена на 1 октомври, но руснаците твърдят, че прекъсването е било „техническо“, а не е причинено от атака с дрон. 

Рафинериите се превръщат в цели

На 25 септември главнокомандващият на Украйна, Александър Сирски, обяви, че кампанията DeepStrike е поразила 85 стратегически цели за по-малко от два месеца. „Възможностите на вражеския военно-промишлен комплекс са значително намалени и можем да видим това на бойното поле“, коментира Сирски. 

По данни на Ройтерс от края на август, около 17% от капацитета за рафиниране на петрол в Русия е бил поне временно изваден от употреба. Сега числата със сигурност са по-високи. Някои неофициални доклади сочат, че до 40% от капацитета е бил засегнат, което представлява загуба от над 1 милион барела на ден, според изследователската група Energy Aspects, цитирана от The Economist. Сергей Вакуленко от Центъра „Карнеги Русия Евразия“ предупреждава, че числата са динамични, тъй като повечето съоръжения могат да бъдат ремонтирани. Той обаче признава, че случващото се сега е в различен мащаб от предишните кампании.

Бенедикт Джордж, ръководител на отдела за европейско ценообразуване на петролни продукти в Argus Media, фирма за анализ на енергийния пазар, казва, че Украйна е ударила 16 от 38-те руски рафинерии и въпреки че ремонтите са възможни, щетите стават трайни, когато рафинериите са подложени на многократни атаки. Някои, казва той, са били ударени до три пъти. В това число и един от най-големите руски заводи за преработка на гориво в Рязан, който е на 200 км от Москва и обикновено произвежда по 340 000 барела на ден. Унищожаването на крекинг инсталациите, които разграждат суровия петрол на бензин, дизел и авиационно гориво, е основна трудност, защото апаратурата много скъпа, а режимът на санкциите я прави изключително трудна за подмяна. 

Срив на руския износ

Според Бенедикт Джордж, износът на дизел е с 30% по-нисък от преди година и е на най-ниското си ниво от 2020 г. насам. Тъй като Русия е вторият по големина износител на дизел в света, цените на едро се покачват рязко. Въздействието се усеща във все повече региони в Русия, където на бензиностанциите се извиват километрични опашки - от Владивосток в Далечния изток до Волга близо до Москва. Някои от местните власти въвеждат норми и лимити за максималното количество, което може да се купува. Окупираният от Русия Крим е особено силно засегнат, като шофьорите там са ограничени до закупуване на 30 литра гориво на едно зареждане. 

Миналата седмица прокремълският всекидневник „Известия“ съобщи, че Лукойл, вторият по големина производител на петрол в страната, е забранил продажбата на бензин в туби на някои московски бензиностанции и е спрял да приема карти за гориво на бензиностанциите в Нижни Новгород в опит да ограничи паническото пазаруване. 

За държава, която парадира с ролята си на енергийна суперсила, това е гигантско унижение, измерено в барели и рубли.

В отговор на нарастващата криза, на 25 септември руският вицепремиер Александър Новак обяви частична забрана за износ на дизел и удължи по-ранната забрана за износ на бензин до края на годината. Натискът се усеща особено от независимите руски енергийни фирми и спекулантите на петролния пазар. 

Нефтопреносните станции и складовете за съхранение също са били засегнати от украинските удари, включително и от мащабната атака в средата на септември срещу Приморск, най-голямото руско пристанище за товарене на петрол на Балтийско море. Въпреки това, според Вакуленко, подобни съоръжения са по-трудни за трайно увреждане и досега има малко индикации за намаляване на руския износ на суров петрол. Но това е бизнес с много по-ниска печалба за Русия от продажбата на рафинирани продукти.

„Украинците са във възход, а руснаците имат проблем. Те не могат да спрат процеса и украинците нямат причина да се откажат“, коментира пред The Economist британският стратег сър Лорънс Фрийдман. 

Нови дронове, нови заплахи

Част от проблема, пред който са изправени руснаците, е огромният брой налични цели, размерът на зоната, върху която са разпръснати, и ерозията на руските способности за противовъздушна отбрана след повече от три години война. Въпреки че еднопосочните атакуващи дронове, използвани от украинците, летят сравнително бавно и носят бойни глави само между 60 и 120 кг, те имат обхвата и точността да нанасят сериозни щети.

Около 60% от дълбоките удари на руска територия се извършват от украински дронове Fire Point FP-1, които с по-малък полезен товар могат да достигнат цели на 1500 км в Русия и имат усъвършенстван софтуер, доказал се като устойчив на интензивно заглушаване в електронната война. Но, както отбелязва Олена Крижанивска, експерт по украински оръжейни системи, критично важно е, че всеки дрон FP-1 струва само около 55 000 долара и сега тези апарати се произвеждат с темп от по над 100 на ден. Украйна използва също и по-тежкия и по-скъп дрон „Лютий“, който има обхват от 2000 км и изпитана в бой система за машинно зрение, която го насочва към целта.

Има и съобщения, че са започнали да се използват крилати ракети FP-5 „Фламинго“. Те са много по-бързи от дроновете, летящи само на 50 метра над земята, с обхват над 3000 км и с огромна мощ благодарение на бойната си глава от 1150 кг. Ако FP-5 се окаже способна да проникне през руската противовъздушна отбрана, тя ще внесе ново ниво на разрушителна сила в украинската кампания DeepStrike. Нейният обхват ѝ позволява да заблуждава отбраната, като лети по постоянно променящи се вектори към целта си. За производството на FP-5 Fire Point се използват преработени турбовентилаторни двигатели от съветската епоха, а производството на фюзелажа от въглеродни влакна отнема само шест часа. 

Fire Point в момента произвежда две или три от FP-5 на ден, но се очаква този брой да нарасне до седем по-късно този месец. Всяка крилата ракета струва около 500 000 долара. За сравнение, една американска ракета Tomahawk струва четири пъти повече, има по-малък обхват и носи много по-лек полезен товар, въпреки че вероятно е по-точна и по-трудна за сваляне. Докато стратегическата въздушна кампания на Русия е фокусирана предимно върху тероризиране на градове и цивилни, украинската е насочена директно срещу способността на Русия да поддържа войната. Щетите върху приходите, от които Русия зависи, за да захранва кампанията си, продължават да се влошават, а обикновените руснаци все повече чувстват, че войната идва на техния праг.