Кое направи японското общество едно от най-устойчивите на планетата?

Кое направи японското общество едно от най-устойчивите на планетата?

Кое направи японското общество едно от най-устойчивите на планетата?

В началото на 1600 г. управляващата класа в Япония се опасява, че християнството, наскоро разпространено в южните части на страната от европейски мисионери, ще се обхване цялата империя. В отговор на експанзията Шогунатът Токугава ефективно изолират островите от външния свят през 1603 г. Те не могат да бъдат напуснати от жителите, както и чужденците са допускани до тях. Това продължава почти три века – до 1868 г., и този период е известен в историята като периодът Едо.

Според  Хироко Ое, главен академик, Университет Борнмът, автор на статията за The Conversation, това  позволява на уникалната култура, обичаи и начин на живот на страната да процъфти в ситуация на изолация. Голяма част от това наследство е съхранено под различни форми, които са живи и до днес, като хайку поезия или кабуки театър. Изводът на автора е, че японците, живеещи в условията на система на тежки търговски ограничения, разчитат изцяло на местни суровини и материали, което от своя страна създава процъфтяваща икономика на повторна употреба и рециклиране. Нещо като първообраз на кръгова икономика.

Периодът Едо, според Хироко Ое, доказва, че Япония е самодостатъчна откъм ресурси, енергия и храна, за да поддържа 30 милионно население без използването на изкопаеми горива или химически торове.

Хората от периода Едо живеят в съответствие с това, което днес е известно като „бавен живот“, устойчив набор от практики за начин на живот, основан на пестене и икономии. Дори светлината е използвана ефективно – ежедневните дейности започват с изгрева и завършват на залез.

Дрехите са кърпени и използвани многократно, човешката пепел и екскременти са използвани за тор, което води до процъфтяващ бизнес за търговци, които чукат от врата на врата, за да събират тази ценна суровина и да я продават на фермерите. Това е ранен пример за кръгова икономика, отбелязва ученият.

Друга характеристика на бавния живот през периода Едо е използването на сезонно време - измерването на времето се променят заедно със сезоните. В предмодерния Китай и Япония 12-те зодиакални знака (известни на японски като juni-shiki) са използвани за разделяне на деня на 12 части от около два часа всеки. Дължината им варира в зависимост от променящите се часове на изгрев и залез.

По време на периода Едо е използвана подобна система за разделяне на времето между изгрев и залез на шест части. В резултат на това един „час“ се различава значително в зависимост от това дали е измерен през лятото, зимата, нощта или деня. Идеята за регулиране на живота чрез непроменени единици за време като минути и секунди просто не съществува.

Вместо това хората от Едо, които не притежават часовници, преценяват времето по звука на камбаните, монтирани в замъци и храмове. Допускането на естествения свят да диктува живота по този начин поражда чувствителност към сезоните и техните изобилни природни богатства, спомагайки за развитието на екологичен набор от културни ценности .

Взаимодействие с природата

От средата на периода на Едо селските индустрии – включително производството на памучни тъкани и масло, отглеждането на копринени буби, производството на хартия и на паста за саке и мисо, са в разцвет. Жителите им провеждат сезонни фестивали – по време на цъфтежа на черешите и през есента, на които предлагат богата и разнообразна гама от местни храни.

Тази уникална, екологична социална система се появява отчасти поради необходимостта, но също и поради дълбокия културен опит от живота в тясна хармония с природата.

Традициите трябва да бъдат възстановени в съвременната епоха, за да се постигне по-устойчива култура. Някои дейности могат да помогнат. Например дзадзен или „седнала медитация“, е практика от будизма, която може да помогне на хората да изградят пространство на мир и тишина, за да изпитат усещанията на природата. В наши дни редица градски храмове предлагат дзадзен сесии.

Вторият пример е „горско къпане“, термин, измислен от генералния директор на Японската агенция по горите през 1982 г. Има много различни стилове на горско къпане, но най-популярната форма включва прекарване на време без екран, потопено в спокойствието на гората.

Дейности като тези могат да помогнат за развитието на преценка за ритъма на природата, което на свой ред може да ни доведе до по-устойчив начин на живот. В епоха, когато нуждата от по-устойчив начин на живот се превърна в глобален проблем, ние трябва да уважаваме мъдростта на хората от Едо, които живееха с времето, променящо се със сезоните, които ценяха материалите и използваха мъдростта на повторната употреба като нещо естествено. Тези ценни практики от техния начин на живот могат да ни дадат ефективни насоки за бъдещето.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ