Кои са държавите с най-добрите пенсионни системи в света

Дания, Нидерландия и Швеция оформят челната тройка на държавите с най-добри пенсионни системи в света*. Това показва третото издание на Глобалния пенсионен доклад на Аllianz, който анализира 71 пенсионни системи в цял свят с помощта на създадения от компанията Allianz Pension Index (API). Той се състои от три стълба: анализ на демографската и фискалната ситуация и оценка на устойчивостта (напр. периоди на финансиране и вноски) и адекватността (напр. обхват и пенсионни равнища) на пенсионната система. Взети са предвид общо 40 параметъра, като оценките са между 1 (няма нужда от реформа) и 7 (остра нужда от реформа). Претеглената сума на всички параметри отразява натиска за реформа в съответната система.

Силен натиск за реформи

Непретегленият общ резултат за всички анализирани пенсионни системи е 3,7, което е сигнал за продължаващ силен натиск за реформи. В сравнение с последния доклад от 2023 г. има някои промени – но не винаги в правилната посока: общият резултат тогава беше 3,6, припомнят от Allianz.

Същевременно между отделните държави се наблюдават големи различия. Има малка група страни, като Дания, Нидерландия и Швеция, които с общ резултат доста под 3 се справят сравнително добре, защото своевременно възприемат курс на устойчивост, като поддържат добре финансирани системи (вж. списъка на най-добрите пенсионни системи).

На пръв поглед може да е изненадващо, че Япония също попада в този списък. За разлика от всички останали страни обаче тя последователно прилага различен подход: да се работи по-дълго. Дори и днес една трета от хората на възраст от 65 до 70 години там все още работят, а през следващите няколко години се очаква реалната пенсионна възраст да се повиши до 70 години.

За момента по-голямата група се състои от държави с общ резултат под 4, където има спешна нужда от реформа за защита на пенсионните системи от въздействието на демографските промени. Тази група включва много развиващи се страни като Малайзия, Колумбия и Нигерия. Техният проблем е не толкова структурата на пенсионната система сама по себе си, а по-скоро ограниченият ѝ обхват: делът на работещите в сивия сектор, които не са обхванати от системата, обикновено надхвърля 50%. Следователно в тези страни на първо място са необходими дълбоки реформи на пазара на труда, за да се създаде основа за всеобхватна пенсионна система. В противен случай пенсионната система ще се превърне в още един фактор, който увеличава неравенството.

И накрая третата група пенсионни системи включва много европейски страни като Германия, Франция и Италия, чиито пенсионни системи досега са предприели само предварителни стъпки към налагане на капиталовия принцип – разходопокривните плащания доминират, а натискът за реформи е голям с оглед на бързото застаряване на населението.

Миграция: положителният ефект намалява

Демографските промени са реалност от години. Продължителността на живота се увеличава непрекъснато в продължение на десетилетия (с кратко прекъсване поради пандемията от Covid-19), докато раждаемостта продължава да намалява.

Има обаче едно явления, което значително смекчи очакваното въздействие върху пазарите на труда и социалните системи: миграцията. През последните пет години например почти 90% от 1,6 милиона нови работни места, подлежащи на социалноосигурителни вноски в Германия, са били заети от имигранти.

„Дори не всички имигранти да си намерят работа веднага, миграцията помага за постигането на баланс“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „Вероятно няма да можем да разчитаме на това в бъдеще, тъй като в основните страни на произход просто има все по-малко кандидати, които имат желание да емигрират. Отделно Европа вероятно в бъдеще ще загуби част от привлекателността си като район за имиграция. Следователно за нас ще бъде от решаващо значение да използваме още по-ефективно съществуващия потенциал. Това се отнася за жените на непълно работно време, които трябва да бъдат освободени от грижите за отглеждането на децата, както и за и по-възрастните служители, които все още твърде често се сблъскват с възрастова дискриминация на работното място“, допълва тя. 

Дисбалансът в пенсионните спестявания може да бъде преодолян

Според изчисленията на Allianz дупката в пенсионните спестявания на по-младите поколения само в Еврозоната възлиза на средно около 350 млрд. евро годишно. Това звучи като голяма сума, но може да се преодолее, ако процентът на спестяванията се повиши с една четвърт.

„Поколението X трябва да спестява повече, за да си гарантира желания стандарт на живот в напреднала възраст – това е безспорно“, посочва Людовик Субран, главен икономист в Allianz. „Не бива обаче да гледаме само едната страна на уравнението, т.е. усилията на домакинствата за икономии. От решаващо значение е да мислим също така за пенсионното осигуряване и развитието на капиталовия пазар. Пенсионните спестявания трябва да се инвестират рентабилно в бъдещ растеж и иновации. Това е ключът към преодоляването на демографските промени (както и на измененията на климата). Европа все още има големи дефицити в тази област“, казва още той. 

България: реформите се отплащат

Последните реформи, по-специално повишаването и обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота, осигуряват на българската пенсионна система добър резултат, по-специално по стълба за устойчивост, който се оценява с Много добър 2,3. С общ резултат 3,3 българската пенсионна система се нарежда в горната част на средния сегмент, като изпреварва страна като Германия например. Нейната ахилесова пета обаче остава демографската перспектива, която става все по-мрачна: делът на хората на възраст 65 и повече години на 100 души в активна възраст се очаква да нарасне от 35% на 52% през следващите 25 години. Като се имат предвид относително ниските частни спестявания, няма как да се осигури устойчивото разгръщане на напълно финансираните професионални и частни стълбове в българската пенсионна система. Други проблеми са високото ниво на заетост в сивия сектор и недостигът на възможности за работа за по-възрастните работници: след 65-годишна възраст само 10% от мъжете са все още на работа – докато в Япония, глобалната лаборатория за застаряващи общества, този дял е 35%.

*Най-добрите пенсионни системи в света с общ резултат под 3