43% от населението е живяло в тежки материални лишения през 2013 г.

През 2013 г. линията на бедност общо за страната e 285,92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,528 млн. души, или 21% от населението на страната, показват данни на Националния статистически институт (НСИ)

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 2,2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0,2 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21 до 26,7%, или с 5,7 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41,8%, или с 20,8 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47,6%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 0.2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2013 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0,2 процентни пункта до 7,2%. Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20,9%, докато сред работещите на пълно работно време този дял е 6,4%. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 0,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1,5%, докато при лицата с основно и по-ниско образование този дял достига до 30,2%. Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за хората с основно и по-ниско образование в сравнение с тези с висше образование. Делът на работещите бедни със средно образование е 5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-висок е рискът от бедност при домакинства с три и повече деца (68,1%), като относителният им дял нараства спрямо 2012 г. със 7,1 процентни пункта. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (10,7% ) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13,8%).

Материални лишения на домакинствата

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (66,3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64%).

Успоредно с това само 4,2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,7% - цветен телевизор, 9,5% - автоматична пералня, а 51,1% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Относителният дял на лицата в домакинства, изпитващи затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, е 36,1%, а 45% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2013 г. 43% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).