Инж. Иван Моллов: Нужни са спешни мерки за намаляване на водните загуби и дългосрочна стратегия за устойчиво управление

Инж. Иван Моллов е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на "Райкомерс Конструкшън" ЕАД. Инж. Моллов завършва висшето си образование в ТУ гр. София и има дългогодишен мултинационален опит във втория по големина в света хранителен концерн. През последните 15 г. компанията, която се занимава с проектиране и строителство на водопроводни и канализационни мрежи, строителство на пречиствателни станции и депа за отпадъци, е под ръководството на инж. Иван Моллов. Той е член на Изпълнителното бюро и зам. - председател на  Управителен съвет на Камарата на строителите в България /КСБ/. С него разговаряме за „безводието“ в България, състоянието на водната инфраструктура в страната и мерките, нужни за намаляване на загубите на вода и повишаване на ефективността на мрежата.

Какви са основните причини за "безводието" и какви предизвикателства срещат инвестициите във водната инфраструктура в България?

Причините за „безводието“ многократно са разисквани, но е важно да ги споменем отново. Според мен те са два вида: обективни и субективни. Обективните са  свързани с трайното засушаване. Имаме две поредни години, които са с много ниско ниво на валежи, зима почти липсваше и съответно дълбока снежна покривка, а също така и все по-високите летни температури, обективно водят до по-малко налични свободни водни ресурси. Но има и други вид причини, които са по-скоро субективни - те са свързани с използването на водния ресурс и са в няколко аспекта. Първият е в реално нарастващото потребление, и в много случай даже разхищение на водата, и другият, много важен комплекс причини, свързан с поддръжката и рехабилитацията на съществуващата водна инфраструктура. Ограничените инвестиции, високите загуби на вода от остарялата инфраструктура и честите аварии, продължават да водят до значително разхищение на водния ресурс.

Посочих, че инвестициите в поддръжка и рехабилитация на водната инфраструктура са ограничени, въпреки че това може да не изглежда така за мнозина, тъй като за тази година има безпрецедентно финансиране за ВиК проекти от държавния бюджет. Стартира и Програма „Околна среда“ 2021-2027, която включва значителни инвестиции във водна инфраструктура с бюджет от над 715 млн. евро. Освен това, в Националния план за възстановяване и устойчивост също са предвидени около 150 мил. евро за изграждане на водна инфраструктура. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че е насочен значителен финансов ресурс, това все още не означава, че инвестициите са достатъчни, поради три основни причини. Първо инвестициите, които се правят не са постоянни, а на определени вълни. В момента активна би трябвало да е „Програма Околна Среда2021-2027“ (ПОС), а вече сме в средата на 2024г, и тепърва предстои да реализираме тези инвестиции.  Това означава, че сме имали период, в който инвестиции не са правени и тепърва следва да бъдат направени в много кратък период от време. Подобно е положението и с Плана за възстановяване и устойчивост – големи инвестиции в ограничен период от време – все още не сме започнали, а крайния срок е в средата на 2026г. В някаква степен подобно е и положението с проектите включени в Държавният бюджет, защото срока за подготовка на документите беше изключително кратък. Всичко това води до няколко негативни последици. Първото е, че се нарушава плановата и ритмична работа по рехабилитацията на водната инфраструктура, което води до не винаги качествено изпълнение на проектите. Строителството на ВиК проекти изисква специализирани умения и най-вече опит, тъй като дори малки грешки могат да предизвикат сериозни и дълготрайни проблеми за водоснабдяването, особено в условия на засушаване и недостиг на водни ресурси. В някои случаи проектите се изпълняват от фирми без опит във ВиК инфраструктурата, поради недостатъчния капацитет на специализираните строителни компании.

Друга негативна последица е, че тези инвестиции често не се правят разумно и координирано, като типичен пример за това са проектите, финансирани от Държавния бюджет. Какво имам предвид – това че в много случай тези проекти са предназначени да удовлетворят потребностите на конкретно населено място или община, по-често не са съгласувани със съседните общини или не са в съответствие с по-общ генерален план (защото вероятно такъв липсва), в някои случаи дори не са съгласувани със съответния воден оператор и неговата инвестиционна програма, и така координацията между отделните проекти на практика е на много ниско ниво. В момента нито Министерството на Околната Среда и Водите (МОСВ), нито Министерството на Регионалното Развитие и Благоустройство (МРРБ), нито ВиК холдинга, нито някаква друга институция има поглед върху цялостното планиране и изпълнение на тези инвестиции, нито пък осъществява в достатъчна степен координация и контрол. Просто става въпрос за изпълнение на конкретни проекти и конкретни обекти, без цялостното им въздействие да бъде оценено адекватно. Довеждащата инфраструктура (т.н. магистрални водопроводи, водохващания, водоеми и резервоари) почти не участва в уравнението, тъй като грижата за нея е поверена основно на МРРБ, а самостоятелната капиталова програма на министерството за 2024г. на практика е нищожна. В известна степен има и недостатъчно добро планиране в рамките на програмите с европейско финансиране, където проектите са предимно (и не рядко „сляпо“) съобразени с изискванията на програмата, но не винаги с местната специфика и с функционалността на действащите ВиК мрежи.

Третата причина е, че с изключение на средствата, включени в Държавния бюджет за настоящата година, за инвестициите във ВиК сектора предимно се разчита на европейското финансиране. Почти липсват възможности за привличане на частни капитали, което означава, че разполагаме с много ограничен във времето финансов ресурс. Нееднократно са правени задълбочени анализи и са изнасяни данни относно необходимите финансови ресурси (включително в Стратегиите за развитие и управление на Водния сектор, както и в Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация), а това което обикновено успяваме да осигурим ежегодно, е по-малко от една десета от нужните средства.

Като цяло по-важен от обема на инвестициите е системният и регулярен подход при тяхното реализиране. По-добре е вместо да се вложат „Х“ милиона в една година, да се инвестират по една десета, но всяка година, през следващите 7 - 8 години. Това предотвратява периоди на почти нулеви инвестиции, които изключително много затрудняват планирането и управлението на развитието, поддържа се необходимия специализиран капацитет за изпълнението, и подхода може да бъде интегриран и цялостен, а не с локален ефект. Важно да се търси положително въздействие и ефективно решение върху цялостната ВиК система, а не само за мрежата за конкретно място или област.

Какви спешни мерки са необходими за намаляване на загубите на вода и повишаване на ефективността на мрежата в контекста на продължаващата суша, която засилва натиска върху водоснабдителната система?

За съжаление, най-ефективните спешни мерки в момента са свързани с разумното използване на водния ресурс. Тоест всички ние да осъзнаем, че той не е неизчерпаем и възможностите за пренос са силно ограничени от довеждащата инфраструктура, да се стараем да не го пилеем, да не използваме питейна вода за напояване, миене на улици и автомобили. Защото най-голямото ограничение е по отношение на питейните води.

Следващото, което се надявам вече се предприема, е да се направят спешни инвестиции в посока бързо намаляване на загубите на вода. Това изисква добра координация с ВиК операторите, наличие на актуални данни за състоянието на мрежите и достатъчно свободен строителен капацитет, за да могат тези инвестиции да бъдат реализирани в кратки срокове. Тук като цяло никак не сме гъвкави, знаете че всички тези инвестиции минават през обществени поръчки, процес, който отнема в най-добрия случай между 4 и 5 месеца. Този срок не включва „предварителната фаза“, а именно подготовката на проектите, общественото и междуинституционално обсъждане, тяхното съгласуване, координация и последващо изпълнение. Това може да се случи чрез включването на обектите в инвестиционната програма към бизнес плана на ВиК оператора, но в този случай инвестицията ще се отрази на цената на предоставяните ВиК услуги.

Необходими са и спешни мерки за реконструкция,   рехабилитация и изграждане на напорни резервоари и водовземни съоръжения. При съществуващите водоеми за питейни нужди в редица случаи използваемия обем е едва половината от полезния, за който са проектирани и изградени, най-често поради недобра експлоатация и поддръжка, а има необходимост и от изграждане на нови и допълващи. Мащабни инвестиции в този аспект почти не се правят през последните 30 години, а единствения източник на финансиране като че ли е инвестиционната програма на МРРБ.

Тези мерки не могат да дадат голямо отражение в момента и за този сезон, но те могат да послужат за това да не сме изправени пред същото положение или поне не в такава степен в следващите години. Спешни мерки за намаляване на водните загуби са приоритет, но трябва и дългосрочна стратегия за устойчиво управление.

Какви дългосрочни мерки и евентуално законодателни промени са необходими за устойчиво управление на водните ресурси и ВиК мрежите?

Това също не е нова тема и тук също многократно е говорено за необходимостта в дългосрочен аспект. Най-важно е да има стратегия, единен и комплексен подход, тоест навсякъде да се опитваме да прилагаме интегрирани планове, да използваме най-новите технологии не само строителни, но и най-новите технологии за управление на ВиК мрежите. Разбира се, че прилагането на новите технологии в строителството е един от начините за намаляване на разходите и повишаване на ефективността при изграждането и рехабилитацията на мрежите, като в не малка степен водят и до намаляване негативното въздействие върху околната среда при всякакви строителни мероприятия. Новите технологии при управлението на ВиК мрежите също имат съществено място и принос, защото намаляването на загубите посредством подмяна на участъци от водопроводната мрежа е традиционния, но доста енергоемък и за съжаление не най-ефективен метод за намаляване на загубите на вода.

Необходимо е да се разгледат допълнителни законодателни изменения, които да ограничат нерегламентираното използване на водните ресурси – неразрешеното включване към ВиК мрежите или така наречените незаконни връзки. Наложително да се засили контрола в тази посока и естествено санкциите за да можем да управлявам по-добре  водния ресурс, който имаме. Важно е да се въведе и по-подходящ модел на ценообразуване на ВиК услугите, както и да се създадат условия за да се предприемат адекватни мерки за повишаване на събираемостта от предоставените услуги.

Смятам, че в настоящата ситуация, освен предприемането на спешни мерки за по-добро съхранение и разумно използване на водния ресурс, е важно да се направят изводи, но и конкретен, поне средносрочен план за действие. Не рядко е подценявано управлението и експлоатацията на ВиК мрежите, а така също и тяхното  проектиране и изграждане. Това са изключително сложни и отговорни процеси, които освен познания и опит изискват цялостен, интегриран и планиран подход, за да можем да имаме устойчивост в бъдещето.  Това би ни помогнало да се справяме с обективните затруднения – наличието на трайно засушаване и повишаването на температурите в определени периоди, което в крайна сметка води до намаляване или дори липсата на вода в домовете ни.