Краят на октомври наближава, а Бюджет 2026 все още го няма. Лакомство или пакост?

Краят на октомври наближава, а България отново стои пред едно от най-важните си годишни изпитания — приемането на държавния бюджет. Само че този път залогът е по-голям от обикновено. От 1 януари 2026 г. страната ни официално ще стане част от еврозоната – стъпка, която изисква стабилност, предсказуемост и доверие в институциите. А вместо това имаме заплахи за торпилиране на кабинета, разнопосочни изявления и календар с часовник, който тиктака все по-зловещо.
Проектобюджет за 2026 година все още няма, въпреки че законовият срок за внасянето му изтича в края на месеца. От финансовото министерство уверяват, че работата по документа продължава, но и най-оптимистичният прочит на ситуацията показва, че времето просто няма да е достатъчно.
Преди бюджетът да бъде внесен, трябва да бъдат изготвени и приети промени в данъчните закони – задължителен етап, който не може да се прескочи. Има решения на Европейския съд, които изискват корекции в националното законодателство по ДДС, а минималният срок за обществено обсъждане е две седмици. Дори тези проекти да се публикуват веднага, времето за реакция и одобрение от правителството е на практика изчерпано.
С други думи, ако някой в администрацията вярва, че в рамките на две седмици може да се роди пълноценен и съгласуван бюджет, по-скоро става въпрос за илюзии. България влиза в решителна година без ясни финансови параметри и без доказателства, че институциите могат да действат с нужната отговорност. А бюджетът не е просто таблица с числа – той е огледало на приоритети, посока за икономиката и рамка на общественото доверие.
Кошмарът на непопулярните решения
По-дълбокият проблем обаче не е в графика, а в съдържанието на бъдещата фискална рамка, която тепърва трябва да бъде разработена. След разточителния бюджет за 2025 г., в който фискалната дисциплина бе оставена да си почива в безвремието на политическите компромиси, новият проект няма как да се вмести в рамките на благоразумието. За да бъде смислен и устойчив, бюджетът за 2026 г. трябва или да ореже разходи, или да увеличи данъчната тежест, като и двете опции биха предизвикали обществено недоволство на едно или друго ниво.
В последния си тримесечен доклад Българската народна банка посочва, че се наблюдава тенденция към влошаване на фискалната позиция на България през последните 5 години. Според централните банкери, това е резултат на устойчивото поддържане на структурни първични дефицити, като също така е налице и тенденция да се провежда проциклична фискална политика, стимулираща вътрешното търсене, но същевременно засилваща инфлационния натиск и рисковете за устойчивостта на публичните финанси.
Анализът показва, че между 2020 и 2024 г. фискалната позиция на България се влошава основно заради увеличените разходи за заплати в публичния сектор и за пенсии, които нарастват поради автоматичните механизми за индексация. За ограничаване на тези рискове се препоръчват мерки за фискална консолидация и укрепване на бюджета.
Средно за периода 2020–2024 г. структурното първично бюджетно салдо е отрицателно – дефицит от 2.9% от потенциалния брутен вътрешен продукт докато за предходния исторически период от 2007 г. до 2019 г. средната стойност на това салдо е положителна и възлиза на 0.6% от потенциалния БВП.
Политика vs. реалност
На този фон политическата ситуация прави нещата още по-тревожни. Управляващата коалиция изглежда все по-крехка, а изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че партията му „няма място в това управление“ и "ще участва само формално", само засили опасенията от евентуална административна парализа. При такава атмосфера трудно може да се очаква, че ще се вземат смели и дългосрочни решения, и то точно когато предстои адаптацията в първите месеци след присъединяването към еврозоната.
Докато политиците умуват кой ще плати цената на непопулярните решения, времето тече неумолимо. Историята помни доста закъснели бюджети, но малко от тях са били натоварени с толкова голямо значение. Влизането във валутния съюз изисква не само техническа готовност, а и политическа зрялост. В момента не виждаме нито едното, нито другото.
Нещо повече - има реална опасност определени политически и икономически кръгове да "припишат" на еврозоната неприятностите, предизвикани от забавянето на бюджета и от дългото отлагане на непопулярните финансови решения. Този ход изглежда примамливо лесен, имайки предвид не особено активната информационна кампания на институциите за това, което предстои на гражданите и бизнеса след 1 януари 2026 година.
В последния ден на октомври децата ще обикалят домовете на съседите с викове „Лакомство или пакост?“, а държавата изглежда вече е направила своя избор — пакост, при това съвсем реална и с висока цена, защото евтините лакомства вече свършиха.
И ако в нощта на Хелоуин страшните маски се свалят на разсъмване, в българската политика те изглежда ще се носят още дълго. Докато не осъзнаем, че безотговорността не е просто грим, а черта на управление, която струва скъпо на всички.
Въпреки мрачната фискална картина, разговорите за публичните финанси, за това как България ще направи последната си историческа стъпка през прага на еврозоната, за потенциала да се върне инвеститорският интерес към страната и за начините, по които новите технологии променят финансовия свят, трябва да продължат. Точно това ще се случи по време на 8-ия банково-финансов форум, организиран от списание Мениджър.
Събитието ще се проведе на 23 октомври в Интер Експо Център от 12:00 часа. Достъпът е свободен и изисква предварителна регистрация тук.
**************
Генерални партньори: ОББ, MFG
Основни партньори: UniCredit Bulbank, Fibank
С подкрепата на: Банка ДСК, Peugeot, Monkey Shoulder, MetLife
Институционални партньори: Българска стопанска камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП
Медийни партньори: Българска национална телевизия, bTV Media Group, Dir.bg, Zone4tech
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.